Съдбата ни срещна преди близо 8 години. Феноменално стечение на обстоятелства – като по филмите! За тези 8 години животът се преобръщаше при единия или при другия. Събирания и раздели следваха добри, лоши, щастливи и тъжни моменти...
Отплеснах се. Знаете ли... често ми се иска да съществува някакъв начин и да може да споделяме важните неща в Живота си с хората, които обичаме... НАВРЕМЕ! Не утре, не после, не "о, сега няма как". На-вре-ме! Дали дори не трябва да има такова обучение в часовете по психология?
Колко моменти са си отишли несподелени и колко думи неказани за всеки един от нас? Толкова са много, а тъгата по тях в пъти повече. Наистина ли е по-трудно да кажем добра дума, отколкото да преживяваваме ненаправените дела и ненаписаните думи... Трудно е, наистина, но не е невъзможно и всеки един и една от Вас може да го докаже.
Аз се научих благодарение на Него. Защото реши да ме уплаши до смърт, когато катастрофира. Само за миг ме накара да си помисля: "А сега накъде? Как? Как без Него?". Уви, местоположението ми е такова, че често минавам през гробище. Там е пълно с несподелени слова и болезнени липси. Замислете се...
ТОЙ е добре и не пропускам всеки път да му кажа колко ми липсва и колко много го Обичам. Е, и аз се оказах от тези, които си признават по-късно, отколкото трябва. Не(!) правете като мен.
Скоро идва рожденият му ден. Дано не ме плаши така повече и дано аз не забравям, когато го е направил.
Обичам Те, Пис, и нямам търпение да започнем следващите си 8х8 години!
А Всички останали - надявам се след моя малък разказ - да Сте станали поне мъъъъничко по-добри!
Автор: Анонимен
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
