Мина един месец, откакто се върнах от Копенхаген, от конференция и научен фестивал. Видях и научих интересни неща, но все още не мога да приема обяснението за случая с жирафчето в зоопарка на Копенхаген.
На една от конференциите като лектор беше поканен директорът на зоопарка – Бенгт Холст, оказа се, за да му се демонстрира подкрепа във връзка със спорния случай. Той си беше подготвил дълга презентация, в която изложи подробно аргументите си.
Нека да припомня, две годишното жирафче беше убито, тъй като не е било чист вид, а кръстоска, после аутопсирано и разфасовано, при което са присъствали деца, а месото е дадено за храна на лъвовете в зоопарка. Старая се да го напиша максимално кратко и безпристрастно, въпреки че направо кипя вътрешно.
Директорът в подкрепа на взетото решение за евтаназиране на жирафчето, ни представи информация, как всъщност това е част от научната дейност на зоопарка, че трябва да има отговорност за консервиране на животинските видове и опазването на тяхната чистота.
Според него, ние всеки ден убиваме и изяждаме огромен брой животни и това не се счита за жестокост. Разликата била, че този жираф имал име, а съответното безименно теле имало само номер. Лъвовете имали нужда от месо. На въпроса защо не се контролира с противозачатъчни средства размножаването на животните в зоопарка, той отговори, че това би нарушило естествения им цикъл и би го объркало. В резултат се получават видове, които не са "чисти", а както разбрахме, това не може да бъде позволено.
Защо са присъствали деца? Те не са били докарани насила, родителите им решили, че е добре да гледат аутопсията. На снимките се виждаха деца под 8-годишна възраст. Според господин Холст, ние трябва да показваме на децата реалния свят, другото е "Дисни", където всичко е розово и животните никога не умират.
Според думите му, децата задавали най-смислените въпроси. Важното за него е, че жирафчето е било гледано добре, а той винаги се грижи на животните в зоопарка да бъдат осигурявани най-добрите условия. Иронизира публикацията на един американски зоопарк, в която се казваше, че служителите с мъка съобщават за смъртта на своята черна пантера на преклонна възраст, която поради болест е трябвало да бъде евтаназирана, както и че приемат съболезнования. Въпросът му беше, как може да приравняваме животните с човешки същества.
Както той се изрази, случаят с жирафчето предизвикал "буря", но ни посочи статистика, от която беше видно, че има и огромна положителна подкрепа, тъй като по думите му, емоционалните реакции са отстъпили място на разума и след като разсъждават, хората могат да разберат действията му.
Накратко в това се състоя неговата презентация.
Знаете ли, господин Холст, даже след като чух всичките ви аргументи, все още не разбирам. Зададох въпрос, спорих с голяма част от учените там, но сякаш никой не ме разбираше или не искаше да ме разбере. Което повдигна в мен въпроси относно границата между нормалното и извратеното, за морала при провеждането на научни изследвания и експерименти и още много…
Лесно е да се постъпи точно, както сте го направили – излагате аргументите си, после се появяват два лагера – единият ви подкрепя, другият е против, те започват да спорят помежду си, а вие се оттегляте елегантно – вече не сте активна страна, така е много по-удобно.
Доводите на разума винаги са много убедителни, да, но колко пъти сме вземали решения по пътя на разума, а в последствие се оказва, че нашите чувства са ни сочели правилния път? Разумът е много коварно оръжие, историята го е доказала многократно.
Въпросите, които зададох бяха следните:
Все пак, говорехме за реалния свят, а зоопаркът не е реалният свят – там животните така или иначе са в среда, която не е естествената за тях. Жираф в Дания? Лъвове в скандинавието? В реална среда един организъм, който не е жизнеспособен, не оцелява, говорим за естествен подбор. В този смисъл не разбирам защо не е било оставено да живее едно животинче, което, макар и кръстоска, е било жизнеспособно. Отговорът беше, че е зоопаркът е отговорен за поддържането чистотата на видовете, а не може да бъде отделян ресурс за отглеждане на животно, което не е чист вид.
Децата не могат да решават сами за себе си какво е добре да наблюдават и какво – не. Ние сме родителите, които трябва да поемат отговорността за вземането на информирано решение. Откъде знаете, как въздейства такова едно нещо на детската психика, какво става в малката главичка, колко дълбоко може да въздейства такова изживяване и как ще се отрази на бъдещото развитие на това дете, когато то стане тийнейджър или възрастен?
Отново не ме разбраха, повториха отговора, че е по-добре да се показва реалността. А защо да се показва на тези малки деца?
Обяснението е достатъчно на първо време, внимателно поднесено обяснение за реалните факти, без излишно пудрене или прикриване на истината, също върши работа и то със сигурност по-добра, когато говорим за 7 до 10-годишни или по-малки деца. Другото е криворазбрана загриженост, да не би детето да израсне в един нереален свят. Не се притеснявайте, такава вероятност няма.
Децата не са глупави. Това, че не гледат в телевизора по време на новините, че изглеждат вглъбени в собствените си занимания, докато ние, възрастните, разговаряме, не означава, че не виждат и не чуват нищо. Виждат и чуват, и разбират повече, отколкото си мислим. Трябва да разговаряме повече с тях и да отговаряме без смущение на въпросите им, а не да избягваме тази отговорност, като ги излагаме на картини, чиито ярки цветове ще останат запечатани в съзнанието им за цял живот.
И защо да не уважаваме правото на живот на животните, нима ние не дължим съществуването си на тази планета благодарение на тях? Защо трябва да си играем на богове? Хора ли са изобщо тези, които не изпитват състрадание към животните? Не вярвам да има човек, способен на състрадание към човешките същества и неспособен да изпита състрадание към животно. (Обратното е възможно и не е норма за способността ни за съпричастност).
Защо трябва да приемам за нормално убийството и публичната дисекция на едно съвсем здраво животно на две години? Нормално ли е в науката целта да оправдава средствата? Да, всеки има право на мнение, както и да го отстоява.
Но ако разумът властва без чувства над всичко, дали няма да сме просто машини, а не хора?
Автор: Веселина Димитрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
