Реторичните въпроси са ми страст. Имам намерението да започна с няколко такива, които отдавна присъстват в списъка ми с питанки.

Способни ли са съвременните хора на силни и изпепеляващи чувства? Вълнуват ли се от поезия, романтика, изкуство? А умеят ли да дават израз на подобен род емоции или ги подтискат, като едновременно с това ги причисляват към графата човешки слабости?

Отговорът може би е строго индивидуален, вероятно зависи от редица социални фактори, но на фона на обобщението заявявам, че живеем прекалено сериозно, някак сиво и автоматично.

За да не звучи като страшна диагноза с аспирации за обреченост на ситуацията, бързам да поясня, че все пак не всичко е окончателно или предначертано - всеки от нас е носител на емоционален заряд, който може да се активира тогава, когато най-малко очакваме.

Най-важната ни задача е да не позволяваме този заряд да изчезне или да закърнее, заменяйки го със сериозността на едно "възрастно съществуване", устремено към откриването на проблеми там, където все още ги няма, или пък към живот, който следва предписана от неизвестен гений формула за безмерно щастие.

Смелостта да търсиш и предизвикваш сам емоциите си е истинско изкуство, което малцина владеят. Всички обаче го носим заложено вътре у себе си.

Въпросът е да го развием, да го стимулираме интензивно, да му осигурим поле за развитие и после да се отдадем на удоволствието, наречено чувство. Защото да чувстваш, значи да съществуваш, да си жив…

Можем да живеем с вдъхновение, от нас самите зависи. Когато отворим сетивата си за хубавото, то ще стане по-достижимо, по-често срещано и по-лесно откриваемо.

Човешката душевност е като часовник, който понякога спира да отброява минутите - просто се нуждае от настройване, от една сигурна ръка, която да насочи пътя на емоциите в правилна посока. И именно тогава човек усеща топлата милувка на слънцето, приятната прохлада на летния дъжд и нежното докосване на подухващия ветрец.

Мечтателността пък поставя нашия живот наравно с този на героите от романите, които винаги успяват да моделират щастието така, както те го разбират.

Бягството от забързаното и напрегнато ежедневие може да поеме в посока към чувствата и усещането за емоционална пълнота, което тяхното наличие носи.

Любовта в най-многоликия си образ продължава да бъде могъщ стимул, който провокира емоции у човека. Тя е онази градивна сила, която ни дава енергия и ентусиазъм, надежда и вяра в бъдещето.

Без съмнение това е един от най-успешните начини да изразим себе си, своята чувствителност и нейната връзка с любимото същество. Няма значение към кого точно е насочена или под каква форма съществува, важното е да усещаме тръпката от чувството, което превръща обикновения човек в герой, способен на велики дела.

Не бива да се страхуваме от изразяването на емоциите - били те позитивни или с негативна конотация, защото натрупването им не води до нищо добро.

Човешкото същество е символ на ярка индивидуалност, на собствен микрокосмос, който се отразява в огледалото на нашите чувства, мисли, вътрешни преживявания.

Време е да дадем гласност на всичко онова, което се намира в покой у нас, на онова, което пасивно чака да бъде преоткрито и възкресено за нов живот.
За да бъдем себе си.

Автор: Вероника Дашова

Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinocompany.bg