Здравейте,
Казвам се Веселка Крачунова. Аз съм дизайнер на дамски дрехи и в свободното си време обичам да пиша проза и поезия. След няколко седмици навършвам 40 години и това есе, което ви изпращам, излезе от дълбините на душата, мислите и сърцето ми! Надявам се да помогна на жените, които се терзаят с навършването на 40 години!
Поздрави, Веселка
* * *
Бавно и неусетно почти се търкалят сезоните! Пролет, лято, есен и зима! Така е и с човешките години, но те някак много бързо се изтърколяват - неусетно почти!
Колко трае човешкият живот? Колко е ценен човешкият живот? Колко е интересен човешкият живот? Колко е важен човешкият живот? Колко е истински човешкият живот?
Толкова много въпроси идват и те вълнуват, когато си на прага на своите 40 години!
Казват хората, че не се празнували. Защо - питам аз? Какво толкова им има на тези 40 години!?
Не искам да казвам, че това е половината от живота ми, защото така ограничавам в мислите себе си! Не бива! Ограниченията на някои неща не са здравословни. Обичам да ограничавам само черните си мисли и лошите предчувствия. Останалото - нека да се случва така, както му е писано!
Разбрала съм единствено, че слушайки "Годишните времена" на Вивалди, никога не мога да кажа коя част от музиката или кой сезон ми харесва най- много! Всичките ми харесват! Така е и с живота ми - харесвам си го! Във всеки един период. Тъжен, радостен, любовен, страдащ или щастлив...
Аз обичам себе си и винаги съм го правила! В това е разковничето на правилната нагласа към живота. Необичайки себе си, никога няма да можеш да обичаш друг!
В разгара на житейския си път съм пренебрегвала себе си, но винаги съм се обичала! Мога много да обичам и не искам да не обичам! Искам хармония, любов и позитивизъм!
Много е важно също да харесваш себе си, да харесваш това, което правиш, което мислиш и начина, по който живееш! Така сам на себе си даваш позитивизъм!
Всичко в този свят е енергия и тя може да се трансформира, както ти искаш!
Въпрос на мисли и нагласа!
Тук искам да кажа, че щастието ни не зависи от някого конкретно, а от потока на мисли, насочен енергийно към нас от самите нас.
Търпението е концентрираната ни енергия, която можем да усвоим и оползотворим в нещо ценно. Като например, към най-близките ни или към добрите приятели или пък към хора, които имат нужда от любовта ни и помощта ни.
На 40 вече не давам приятелство на всеки.
На 40 вече не се усмихвам на всеки.
На 40 вече не мога да давам любовта си безпрекословно, освен само на децата.
На 40 вече давам доверие само на този, който го е заслужил и отстоявал.
На 40 вече не давам на никого да ми потъпква достойнството.
На 40 вече знам за какво работя.
На 40 вече знам какво са парите.
На 40 вече знам колко са безценни хората от семейството.
На 40 вече знам колко са истинските ми приятели.
На 40 вече знам какво е любовта.
На 40 вече знам какво е изпепеляващ секс.
На 40 вече знам какво е да загубиш човек.
На 40 вече знам цената на човешкия живот.
На 40 вече знам какво е да създадеш семейство и... да го загубиш.
На 40 вече знам какво е да реализираш най-голямата мечта в живота си.
Но...
На 40 още не знам какво е да създадеш човешки живот.
На 40 още не знам какво е да отгледаш и възпиташ дете.
На 40 още не знам какво е да остарееш.
Всъщност знам, че още много неща не знам!
Знам само, че искам да живея целеустремено, с любов и в хармония с околните ми!
Харесвам се, обичам се и държа на себе си!
И какво значат тези 40 години?!
Автор: Веселка Крачунова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
