Няколко разговора тези дни ме накараха да се замисля над процеса, по който а) се очаква, б) е най-добре и в) вече не е актуално да премине животът на една съвременна жена. Днешната динамична реалност ни размята напред-назад като променлив вятър хвърчило и в един момент сме на върха на обещаващата си позиция в голяма международна компания, в следващата – сме напуснали този красив и сигурен остров, за да търсим нови земи, едновременно с това градим осмисляща живота ни връзка, стараем се да поддържаме изплъзващите се от пръстите ни приятелства, мислим за деца и търсим призванието си... и наред с това плаващо отстояваме решението си да намираме въможност и енергия за нещата, които ни вдъхновяват лично нас...
Е, да, последните често изпадат от борда и се налага да се хвърляме в бурните води без жилетка и да се опитваме да спасяваме онова, което не е всмукал океанът на ежедневието ни. Та, днешната динамична реалност е клише, зад което се крие страхът ни, че не можем да се справим с всички свои мечти и да обслужим собствената ни визия за живота. Но и незаобиколим факт, който е на една крачка от още по-критичната ситуация, която се материализира в момента, в който се появят силно желаните деца.
Миналата година една моя позната се омъжи, роди ѝ се дете, напусна организацията, в която развиваше дейност, и се отдаде на личния си проект без възможност за някакво стойностно финансово подплъщение. И всеки ден полага сериозни усилия да съчетава множеството си роли в едно завършено и пълноценно цяло. Е, може би не всеки ден...
Но нищо драматично няма във всичко това. Просто едно ново измерение на образа на "модерната жена", за чиято поява самата тя има главен принос. Защото никога не ни е удовлетворявала идеята да внедрим основните стълбове – любов, харесвана работа, семейство, лични интереси, приятелства и приключения - под покрива на градежи от времето на нашите баби и дори майки. Искам да кажа, че формулата студентка-съпруга-майка-работещо момиче, и всичко това до към 26-тата година, не се вписва в новата ни теория за живота. Днес често ни следват поредица сигнални неизвестни, в които се търсим всеки ден, но и които ни дават възможността да построим допълнителни отсечки именно там, където самите ние желаем.
И решенето не е едно, нито е средно аритметично. Решението е променлива величина, която се видоизменя според личността, стремежите ѝ, настроението ѝ, вярванията ѝ, хората около нея, събитията, които я повалят и тези, които я вдигат отново на крака, според книгите, които чете и новините, които гледа, според деня и най-вече според мислите, които надделеят в шумно разсъждаващата ѝ главица... Според онези така магнетични и особено неовладяеми аспекти на женската същност, които ни помагат да продължим напред, след като сме дали няколко крачки в обратна посока или сме залитнали под натиска на чувствителната ни душа.
И всичко е наред, защото в същността на жената не е целеполагането и линеарното мислене, а цикличността, спиралата, един непрекъснат процес, който се самовъзражда оттам, където (си мислим, че) нещо предишно се е изчерпало.
Автор: Антония Павлова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
