Уважаема Редакция,
Чета редовно всичко, което публикувате и се радвам, че намират място толкова хубави неща, написани интелигентно и са на интересни теми. Пресрамих се и аз и Ви изпращам нещо, което наистина преживях, нищо че не съм в първа младост, но се уверих, че за любовта граници няма.
Дано се хареса и моят разказ, а на Вас Ви желая здраве и дано четем и в бъдеще красиви истории. Лично аз харесах много историята на онова момче, което беше описало историята на своите баба и дядо, които бяха ходили на екскурзия в чужбина и през целия си живот си спомняха с умиление за това, защото подобна история също познавам, а тази беше описана много трогателно и достоверно.
С уважение!
Една целувка
Тримата мъже, които са ме целували, имаха коренно различно целуване – първия път ми се натрапваше усещането, че аз трябваше да го целувам и сякаш оттогава намразих пухкавите по женски устни на мъжете.
Вторият – това бяха изненадващо най-силните, страстни и подчиняващи те тотално целувки, независимо какво ти се иска на теб – ти сякаш се губиш, няма те там!
А третият....? Мога да напиша за тази целувка цял разказ – нежна, милваща, сякаш отгатваща точно какво искам в тази минута и сякаш точно това съм очаквала! Не можеш и за секунда да се откъснеш от тези устни, иска ти се да се скриеш в меката къса брада и да повтаряш само онези две банални думи – за друго просто мозъкът ти е блокирал... Нито виждаш, нито искаш да чуваш каквото и да било....
А всичко започна с разменени 2-3 имейли и среща в едно кафе в центъра на София, което никога, никога няма да забравя! Разговор, който продължи 5,5 часа на по едно кафе с 50г от любимия ми коняк, като изобщо не усетихме как изминаха.
Беше някакъв поток от разкази и на двамата, които бяха толкова познати и мили (предимно за нашето родно място, за нашето детство, за какво ли не още, дори и за спомените ни от Русия, (и на двамата по различно време и на различни места в тази невероятна страна) и сякаш не говорехме двамата, а все едно говореше единия, другия го допълваше точно навреме и нишката не се изгуби нито за миг!
Точно в 17ч. и двамата се ужасихме, че са изминали толкова часове, а ние.... изобщо не ги усетихме? И като си представи човек, че това го правят двама души, които не се помнят от детството и никога преди не са се срещали, нито са разговаряли!
По ирония на съдбата също толкова часа после се и любихме, седмица след първата среща – пак от 12 до 17 часа. И за да бъда честна - от тях 40 минути го гледах как спи, допрял ръка до умното си чело, капнал от умора след две нощни дежурства, но това нито ме обиди, нито с нещо ми попречи на тази наша първа любовна среща. Та аз бях до него, толкова близо и ми беше толкова хубаво!
Но щом отвори очи (да се чудиш как за толкова малко време успя да си почине?) и в погледа му видях такова лъчезарно сияние и потапяйки се в тази лазурна синева, аз се озовах отново в РАЯ!!! Не напразно винаги съм обичала незабравките – точно в такава нежна синева се потопих, когато той ме гледаше!
А в отговор той ми каза, че докато сме се любили и съм го целувала, аз през цялото време съм се усмихвала. Има си хас – нали досега точно за това писах – изживяване, за което думите са слаби и не се наемам да пиша повече – затворя ли очи, отново и отново се повтаря като на кино....
Бога ми, това изживяване нито ще се повтори, нито ще го забравя!
Използвах само "хубавите" думи, за да разкажа за тази последна, връхлетяла ме ненадейнo любов. И най-изненадващото в тази невероятна история е това, че и през ум не ми беше минавало, че всичко това ще се случи на мен, точно на мен и сега, и на тия години? Който и да ми го беше казал, или предсказал – щях да му се изсмея в лицето и да му кажа, че му хлопа дъската.
Аз отдавна се бях простила с всичко – просто се бях сбогувала с любовта и след серия от трагични обстоятелства в моя живот, в него нямаше място за нищо друго.
А най-интерестното е това, че аз, която винаги предчувствам какво ще ми се случи (имам такъв пресантиман, казали са ми го, че го имало и в зодията ми), изобщо не ми подсказа, какво още е трябвало да изживея!
Дори само това да остане от тази невероятна закъсняла среща... то си заслужаваше!
Автор: Ваня Методиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
