Пия кафе рано сутрин и „блея” през прозореца. Напоследък „блеенето” се оказва най-любимото ми занимание. Чак сега разбирам колко щастливи същества ще да са овцете! Тъй де, аз „блея” сравнително отскоро, а те - цял живот, и то – по рождение! Щастие върховно!
А „блеенето” е най-ползотворно рано сутрин, не знам дали знаете?! Тогава денят все още е чист, току-що роден. Да, вярно е, че е и доста наивен, но в това също има малка доза красота и голяма доза смях. Та, ако решите да „блеете”, практикувайте това занимание рано сутрин, с чаша кафе в ръка, близо до прозорец, най-добре – на тераса с добър изглед по посока човекопотока в населеното място, в което живеете.
Пия, блея, пия, блея и ... хоп! Първата „рибка” – дядо, не знам на колко години, облечен в бели дрехи. До тук нищо кой знае какво! Ама защо са му тези дисаги? Червени дисаги, изработени от червено сукно, в което са вплетени жълти нишки. Преметнал ги през врата, придържа ги с двете си ръце и крачи смело надолу. (Уточнявам – „надолу” е по посока Морската градина.)
А този зелен пояс на кръста?! Да, има някаква препратка към народна носия и трибагреник, ама този бял панталон с ръб отпред, той на място ли е или не?
Ядосвам се на себе си, щото съм само на 43 години, а съм толкова задръстена. Явно! След кратък разговор с едно от моите многобройни „Аз” решавам, че всеки дядо, абсолютно всеки дядо, има право, пълното право, да посещава Морската градина във вид, угоден на неговото моментно душевно и всякакво друго състояние.
Решавам това, отпивам глътка кафе и се успокоявам. Да, вече не съм така задръстена! Браво на мен! Колко лесно било... И хоп – втора „рибка”! Той профучава доста бързо, щото е на велосипед. Но колкото и бързо да се движи, няма как да не забележа ярко червените дрехи и също толкова ярко червената къдрава коса. Ясно е, че човекът беше с перука. Ха! Трябва му само клоунски нос, сещам се аз, и картинката ще бъде пълна. Ама какво им става днес на хората?
Ден, обикновен, в средата на обикновена седмица. Дори не е петък… И усещам как пак почвам да се задръствам, и пак почвам да се самораздръствам, и ... хоп! Третата „рибка” ме довърши! Млада жена на високи токчета, с еротично черно бельо и черни чорапи, силен грим и чаровна усмивка!
Ама какво става тук, бе, ядосвам се аз! Или днес всички са луднали, или... Така... само спокойно, си казвам. В рамките на минута и половина видях дядо с дисаги, клоун без клоунски нос и полуголо момиче. Скачам рязко и се отдалечавам от прозореца. Няма да го приближавам в следващите няколко часа.
Мисли, мисли, казвам си! Мисля, мисля и стигам до извода, че не може всички да са луднали в един и същи ден. Следователно /като човек на точните науки много обичам тази думичка/ съм луднала аз! А, така!
Нещо в мозъка ми се е сбъркало, някой импулс е тръгнал в обратна посока и аз халюцинирам. До тук - добре! Ами, сега? Мисли, мисли, казвам си отново аз! Обаче това вече избива на черен хумор, щото да караш човек със сбъркан мозък да мисли, си е... чисто извращение. Не мисля!
Аз просто знам какво трябва да направя! Звъня на личния си лекар, запазвам час за следващия ден и се успокоявам. Браво! Така действа един отговорен човек със сбъркан мозък – търси и намира професионална помощ.
Едва след като съм се успокоила, си давам сметка, че затова напоследък имам толкова проблеми. Аз си мислех, че проблемите са в мързела ми, в прекаленото ми философстване, в недостатъчните ми знания, да не забравяме също така държавата, Путин, Брюксел и НАСА, а то - виж какво се оказа!
Проблемът бил в сбъркания ми мозък! Йеее, че това е супер!
Утре ще отида на лекар, ще си поговорим, после пак ще си поговорим, може дори да ме препрати към някакъв специалист, той пък може да ми изпише някакви си хапчета и хоп, ще се оправя! Супер!
Така си казвам аз, щото вече не смея да мисля, и се усмихвам доволно и блажено като нахранено и преповито бебе. И дори не усещам как заспивам, явно уморена от прекалено силното, за сбъркания ми мозък, напрежение...
Събуждам се след два часа, но вече съм нов човек, неприпарващ до прозореца и на крачка, даже половин крачка, от решаването на всичките си проблеми.
Отварям лаптопа, влизам в един местен новинарски сайт, за да науча какво ново има из града и ...
Заглавие: „Стотици се включиха в карнавалните игри в Морската градина ”
По дяволите!
Автор: Диляна Радославова
Още от нашите читатели:
Колко ти струва да бъдеш смотан
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
