Здравейте!
Казвам се Ралица Василева, на 29 години съм. Почитател съм на Edna.bg, още от самия старт на сайта в мрежата. Чета с интерес почти всички статии по колонки и рубрики. Благодарение на вас се разведрявам, развеселявам и научавам нови неща. Позволявам си да ви изпратя кратък текст, който написах за собствена разтуха, а Вашият поглед върху него може да е съвсем различен. Много бих се радвала, ако ви допадне. Дори и да не стане така, благодаря Ви за времето, което ще му отделите, както и за всички материали, които публикувате и разнообразявате дните ми.
Поздрави!
Ужас …
Тази сутрин на път за работа на чудесната подметка на единия ми спортно-елегантен сандал се залепи дъвка, смесена с прах и пясък…
Резултат – подметката вече никога няма да е същата. Тази почти маловажна на фона другите ситуации от ежедневието, и въпреки това неприятна случка, ме хвърли в едни размисли… Та си позволявам да ги споделя и с вас.
Имам едно вътрешно риторично питане (риторично, разбира се, защото знам отговора, но все пак) – нали дъвката е измислена с цел да достави приятно чувство на човека, т.е. и като вкус, и като ефект дори, който се свежда до почистване на зъбите и свежест за устната кухина?
Да, така е. Отговарям си без да чакам.
Но тук идва пореден мой въпрос към мен самата и не само – защо щом тази супер мега звезда на световния пазар, дъвката, е създадена основно и само за ползи, води до толкова лоши, гадни прояви на човека навсякъде покрай и след него?
Всичко добива простота и яснота с конкретни примери от моето ежедневие:
1. Имам колежка в работа, която ежедневно и целодневно дъвче дъвка крайно звучно. Слухът ми е дотолкова наранен от този нескончаем, някак преживен звук, че душата ми крещи "Стииига! Съобразявай се малко!". Някак си от призмата на моето възпитание, това мляскане го намирам за невъзпитано поведение от страна на човек към околните му, и за неуважително отношение към работното място и колегите, с които го делиш.
Като се има предвид, че в България има закони, наредби, правилници, инструкции, ръководства и други подобни писания, регламентиращи употребата и приложението на нещо, на почти всяко нещо, може би не е никак лоша и нездрава идеята и за дъвките да се разпише нещо такова.
Знам ли? Търсеният положителен ефект може и да не е на лице, в резултат от тази сложна схема за налагане на нещо, което би трябвало да се подразбира от само себе си, особено при един пораснал човек с възпитание, което всички настояваме, че притежаваме, но пък ще сме минали по отъпкания път на "някой да върши нещо, защото така трябва или да се държи по начин, който е подобаващ". Просто говорим за редно и нередно, приятно и неприятно …
2. Общественият транспорт и публичните места като кафенета, заведения за хранене, паркове и др. – всички те са едни модерни пана или инсталации, да ги наречем, в които като основен материал е вложен и за жалост продължава да се влага стара, раздъвкана дъвка. Просто навсякъде е олепено с дъвки – под седалките в автобуса или влака; от долната страна на летвите, служещи за седалки на пейките в паркове; от вътрешната страна на бравите, а в училищата – под почти всеки чин или от някоя страна на шкафовете за ученически материали и пособия.
Чудно усещане – сядаш в градския транспорт, грохнал, изморен и крив след натоварен работен ден, хващаш се с ръка за опора в тръбата, обхваща седалката, и хоп, нещо меко, разтегливо и гадно, се "хваща" за пръстите ти и не ги "пуска", просто не можете да "се разделите". И от училище ги помня тези гадни номерца – тиквам си раничката под чина, после я вадя, тръгвам си, но дъвчица се е залепила за нея, а оттам, т.е. от раничката, в последствие върху гърба ми, върху цветното ми фешън яке. Аууу, че хубаво…
Не ме разбирайте погрешно, особено вие, които сте страстни дъвкопотребители, аз самата съм почитател на дъвките, и честичко посягам към тези с ледено-свеж ментолов вкус, но все пак нека бъдем консуматори с разум, и най-вече с възпитание. По възможност, а смятам, че всеки човек има такава – нека си спестим мляскането, шума при надуване и пукане на балончета …
Няма спор, че крайно грозна и нечовешка проява е, т.е. неприсъща за разумно същество като човека (надявам се… силно!), това лепене и плюене на дъвки под и над път.
Просто, мили хора, да си дъвчем дъвчици според вкуса си – плодови, ментови, и какви ли още не - защото ни е кеф и гот, но без да мляскаме, джвакаме и да ги хвърляме и лепим тук и там!
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg!
