Не мога да бъда другата жена. Въпреки любовта ми. И прошката. И обещанията. Въпреки любовта ти към нея. Велика любов. И закъсняла… Господи, толкова закъсняла. Погледни ме в очите. Потопи се в тях. Какво остана. Спомени? Забрава? Потъпкани мечти? Нищо друго ли не виждаш? А бъдещето? Нейно ли е? Колебание… Може и да има надежда. За нас. Има ли “нас”? Не мога да те деля. Не мога да чакам. Да ти премине или да я разлюбиш. Или и двете.

Какво чувстваш, когато си с нея? Омраза - за това, че дойде в неподходящ момент? Има ли подходящ момент за любов? Тя идва, когато не я чакаш. Движи се по собствени правила… Дали са хаотични? Не мисля. За всичко, което ни се случва има причина. За другата жена не искам причина! Не я искам в живота ми. Усещам я - навсякъде около теб. Знам как ухае, какво червило носи, какви са косите й… Друго не искам да знам. За какво ми е? Може и да е красива.

Спри за малко. Седни до мен. Брайън Адамс пее “Обичал ли си някога една жена?”… Тежък блус. Кого обичаш? Кого сънуваш? За кого мечтаеш? Отговорите са в текста на песента. Виждаш ли неродените си деца в очите й? Тя ли е Жената? Другата жена? Единствената ли е? Желаеш ли я? Повече от мен? Можеш ли да изтриеш спомените от миналото - щастливото минало - и да се отдадеш на неясното бъдеще? Толкова ли е силна тръпката? Нощем се въртиш в леглото. Сигурно би искал да си до нея. Не спиш. Страдаш. Жадуваш я… Не можеш да я имаш! Тя трябва да остане една красива мечта. Просто друга жена.

Нека е любов! Дори и страст… И емоция. Но нищо повече. Остани. Какво знае тя за теб? Няма нужда да се учи… Аз съм тук. И те обичам. Все още. И въпреки всичко. Аз не мога да съм друга, да бъда минало. Трудно прощавам. И никога не забравям. Другата ще я забравя. Много бързо - обещавам ти! Остани. Не, не те моля. Трябва сам да го пожелаеш. Изборът е твой. Да останеш и да живеем по старому или да останеш и да променим нещата. Нямаш друг избор!

Другата жена не е избор. Тя е мъка, страст, грях, енергия, полет, желание, страдание, фантазия, идилия, наказание… Но не е избор. Любовта е безумно заблудена. Оглупяваш. Страдаш. Изгаряш… За какво? Заради усещането, че летиш? Ще се приземиш и тогава тя няма повече да краде съня ти, емоциите ти, мечтите ти. Ще бъде просто жена. Сън. Спомен. Прегрешение. Друга жена, с която си бил. Някога.

Спомените се лекуват… И отшумяват. Времето ги смалява, стопява, разпръсква. Е един ден се събуждаш и ги няма! Торнадото е отминало. Бурята е прекършила клоните, но не е изтръгнала корените. Пусто е. Тихо е. Но е спокойно. Другата е видение, което някой ден можеш да нарисуваш в картина; да излееш в стих; да усетиш в песен…

Бъди творец! Болката ражда велики прозрения. Световна класика. Вечни шедьоври. Мъката е двигател на изкуството. На великото изкуство. И на вечните балади. Възпей я в песен, но я остави! Нарисувай я, но я забрави! Люби я, но не я обичай! Изживей своята красива приказка и прибери книгата.

В живота ни няма място за друга жена. В живота ти няма място за две жени. Остава една. И това съм аз. Другата жена? Тя отива при друг… Когато станеш на 80 може и да ми разкажеш за вдъхновението си. Ще те изслушам. И ще ти простя. Всъщност, отдавна ще съм ти простила. Докато съм единствената. Докато си с мен. Докато “другата жена” е просто привидение.

Автор: Ваня Ангелова

Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg