Когато бях малка, исках да порасна, защото все ми забраняваха нещо, защото съм малка... Сега, когато "мечтата" ми се сбъдна, разбрах, че не е трябвало да бързам, защото може да съм пропуснала нещо значимо и интересно в живота си.
Mоже би е трябвало да му се отдам и да го изживея пълноценно. Но когато си малък, няма откъде да знаеш.
Дали наистина другите са били прави, затова че съм малка, за да искам да променя живота си? Дали не съм направила грешка, когато съм се стремила да бъда по-голяма?
Живеем във век на неограничени дигитални възможности. Прави ми впечатление, че всички "възрастни" казват: "В моето детство играехме игри пред блока, не седяхме по цял ден пред компютъра..." Съгласна съм, така беше.
Но да се замислим реално – някой разрешава ли в днешно време детето му да си играе по цял ден пред блока? Всички родители, в стремежа си за предпазят детето си, го принуждават да стои затворено у дома. Това може би не е толкова лошо, но ето го и противоречието...
Когато ние сме били малки, нямаше компютри, но все пак имаше много телевизионни игри, от които не ставахме по цял ден. Значи ли това, че всъщност нашият живот се повтаря сега при децата ни? Категоричнo Да!
Веднъж, при разговор с Edna позната, която има дете, ми стана ясно всъщност колко умни деца растат в днешно време. Тя казва с гордост: "Той отказваше да учи, да слуша в училище, въртеше ме на малкия си пръст и аз си реших проблема, започнах да му купувам скъпи подаръци – първо скъп телефон, аз нямам такъв, после таблет и т.н."
Как мислите, дали всъщност тя не купува послушанието му, знаейки, че той я манипулира?
А ние бяхме ли такива? Може би...
Автор: Слава Гиздова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Още от Из Edna@:
-
Духовното пречистване – най-трудното възкресение за всеки
-
Господи, кога остарях толкова?
-
Историята на една ЛюбоФ
-
За търпението
-
С благодарност
-
За пътищата, знаците и хората
