- А ти кога си родена всъщност?
- През 1989-та - казвам аз
- Годината на промените - ми отвръщат
- Да, аз съм от децата на демокрацията!
- Какво знаете вие?!
Какво знаем ние, децата на демокрацията? Израснали с историите за "едно време" и с наследството, което ни оставихте... Изгледахте ни в условията на една бедна и мила Родина... къде наравно с мизерията, къде гледайки престъпността в очите, къде по чудо оцелявайки, станахме Хора...
Само че от тогава минаха 23 години. Ние вече не сме деца. Защото ние имаме деца . Днес ние пишем историята, така както вие я писахте някога.
Днес моите родители и моите приятели са част от тълпата на улицата. Днес всеки говори за политика, в началото на 2013 разбирана като синоним на "начин на живот". Защото на Хората им омръзна липсата на живот да се счита за начин на живот?
Следите ли публикациите, четете ли, слушате ли, говорите ли, а гражданска позиция имате ли? Преди година - две гърците ни се подиграваха. Казваха, че сме пропаднали, пияни лентяи, а на мен ми се плачеше, както плача днес... Защото не сме!
Защото работим, плащаме си данъците и мислим за утре. Защото ходим с намръщени лица по улиците и се чудим имаме ли глас или сме просто пионки в нечии ръце!
И не ми казвайте, че съм капка в морето! Аз съм вашата дъщеря, вашата приятелка или просто младата жена от съседния апартамент, утре ще се разминем на улицата. Утре ще се радвате на моите усмихнати деца и ще се молите да не съм следващата, решила да отгледа децата си в "социалната Америка"...
Искам да остана в България. Годините минават, а аз още искам да остана в България! Моите хора излизат навън и не се връщат...
"В България утре няма да има българи", чета всеки ден... И сърцето ми се сковава. Затова ли са се борили дедите ми?! Само сто години след извоюваната свобода, аз да се страхувам, че не съм свободна...
Защото демокрацията и свободата са синоними! Век по-късно ние отново се борим за достойнството и правото да се наречем Българи и да живеем в Майка България!
"Вижте как се тресе България... ами момчето, което се самозапали се казва Пламен, не случайно се казва Пламен..." – тези думи долетяха до съзнанието ми сутринта в трамвая, една възрастна дама ги изрече, в деня на национален траур.
И ме белязаха. Името му е Пламен!
Неедин от нас си отиде като жертвено агне. Докога ще даваме "курбани за здраве"? Докога ще плащаме за чужди грехове със собствения си живот?!
"Бъди промяната, която искаш да видиш в света" е казал Махатма Ганди, "Защото капката прави езерото!", е добавил дядо ми.
Автор: Лидия Серафимова, дете на демокрацията
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
