Това са мисли върху темата да бъдеш различен, инспирирани от статията "Да си различен - привилегия или наказание" - една от малкото теми, които пробудиха в мен желанието да изкажа своята гледна точка, защото "и аз бях там, и аз правих това".
Цялата история с това колко е трудно да си различен, как всеки те игнорира и притиска да бъдеш като масата, как едва ли не изборът да бъдеш себе си ще доведе до тотална и абсолютна самота и изолация от цялото общество... всъщност, както всяко едно нещо в живота, и това е просто смяна на гледната точка, смяна на позицията.
И моята младост, почти до сегашните ми 34 год. , протече в лутане, в опити да се слея с тълпата, да не изпъквам (дали с добро, дали с лошо), да премълчавам мнението си (за да бъде мирно и спокойно), да бъда с хора, които не харесвам (просто, за да не бъда сама), да ходя на места на които не които не желая да стъпвам (просто, за да съм с хора), да не соча с пръст, да бъда и мила и вежлива, да мисля че хората са по-важни, да се променям според всеки и т.н.
Последваха години в търсене – психолози, психиатри ( препоръчани ми от мои бивши шефове), духовни търсения (от които за мое щастие важните за мен останаха), проблеми със съня, проблеми с хората ( защото неудовлетворението ми беше почнало да ескалира до зверски избухвания).
И така малко по малко, лека-полека, аз започнах да откривам себе си. И преди знаех за съществуването си, но го откривах само в самотата на вечерите и разходките до дома. И е хубаво, направо си е магично, да дадеш на "себе си", на същността си, право да съществува.
Не е лесно, даже никак, бориш се с вредни навици, насочени към собствената ти разруха, учиш се да приемаш емоциите си, учиш се да се отстояваш себе си.
Много е трудно, най-вече за моето поколение, възпитавано в съвсем други ценности. Но вървейки по този път, ти започваш да разбираш, че всъщност нямаш друг избор, че Ти и само Ти, можеш да изживееш живота си.
Че не са само глупави йога и ню ейдж дърдорения да обръщаш внимание първо на собствените си желания (на душата, не желания за притежание), първо ти да станеш силен, да се занимава с приятни за теб неща, да отделяш време за себе си, защото само тогава ти ще станеш автентичното си Аз и ще можеш да дадеш на другите точно това, от което имат нужда.
Защото всъщност, да живееш не означава всичко да бъде перфектно и да върви без сътресения, случват се и лоши неща, трудни неща, но когато те са твоите неща, те са правилни за теб и научаваш правилните уроци. По-спокойно и удовлетворяващо е да бъдеш себе си, даже това да включва множество грешки, да крещиш по улиците и скачаш в локвите, защото никой друг не може да бъде Теб.
И когато се приемеш и започнеш да живееш така, то тогава забелязваш, че и другите хора имат проблеми, че и те са нещастни, че и те имат нужда от помощ, че си много по-пълноценен, когато даваш, че всеки греши, че няма идеални хора, че всеки се страхува, че всеки има нужда от приятел, че всички сме еднакви в различията си.
Тогава започват и да идват твоите приятели, твоите събития започват да се случват.
Но никой не може да изживее това по правилния за себе си и другите начин, ако не е верен на своята същност. Затова бъдете егоисти и следвайте пътя си – здравословно е за вас и за хората около вас!
Автор: Лиляна Тонева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
