Вчера сутринта тръгнах за работа, пътувах с градския транспорт.
На кръстовището чух страхотен вой, идващ от двигателя на един мотор, от онези на които като седнеш, не мислиш за последствията, а за бързината която насища кръвта ти с адреналин.
Спомените нахлуха в главата ми, сърцето ми трепна. Този звук ме накара да почувствам свободата в младостта си.
Нямах търпение да се прибера вечерта и да потърся дълбоко скритите си джинси в шкафа, старите снимки в кутия, в дъното на гардероба и да помечтая за Edna друга Аз.
Прибрах се, захвърлих ключове, чанта и дрехите, с които бях цял ден. Втурнах се към гардероба, разрових дъното и джинсите все още ми бяха по мярка, снимките не бяха избелели, а коженото яке все още имаше черния си цвят.
Спомних си за вкуса на свободата, чувството, че няма нищо пред теб и зад теб, няма минало и бъдеще, там живееш за мига.
В този момент вратата на стаята ми се отвори и мъжът ми влезе, разсея мислите ми и само ми каза:
"Ех, спомени", хвана ме за ръка и ме целуна.
Беше същото момче оттогава, малко по-отговорен, смени кожените дрехи с костюм и вратовръзка, ключовете на мотора с ключове за семеен автомобил, но все още моторът бе в гаража...
Излязохме с него за Edna романтична разходка, както едно време.
Автор: Пламсона
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
