Кучешки компас
Освен изброените от предния път съвети и мотиви, помнете едно: трябва да държите кучето изкъсо! Метафорично и буквално. Дори по съвсем прозаични съображения. Все още не се познавате добре и палето може да се опита да избяга. Не са му известни и кътчетата, по които го водите - та задействайки „изследователския си нагон" да ги опознае по-бързо, той всъщност лесно губи ориентир и ако не сте в непосредствена близост, вероятно ще изпадне в паника, бягайки на различни посоки, за да ви търси (казваме го от болезнен опит). А това дали ще ви намери, е въпрос на късмет, на който ви съветваме да не се уповавате.

Свободата изисква време
Когато сте изградили нужното доверие помежду си, свободата идва от само себе си. Тогава поговорката „пусни ме на воля, за да се върна сам при теб" ще придобие нов смисъл за вас. Когато децата поискат да развеждат кучето, разбира се, позволете им - това скъсява дистанцията помежду им. Но ги наблюдавайте! Бъдете с тях, без да бдите като орлица, но в готовност да реагирате достатъчно бързо и адекватно при нужда както от малчуганите, така и от косматкото, с когото те най-вероятно ще се „перчат" навън. И разбира се - повечето свобода за него, значи по-малко за вас. Но се примирете, това е цената на любовта и някой трябва да е отговорен!

Споделена отговорност
И все пак - ролята на падарин не ви отива. Делегирайте част от задълженията и на децата. Това хем ще скъси дистанцията, хем ще ги направи по-отговорни. Накарайте ги да осъзнаят, че ако в 15-те минути, в които сте ги оставили насаме с кучето, то дъвче килима, издрасква мебелите, счупи или разкъса нещо, те ще са тези, които ще тряба да се справят с бъркотията после. И всичко това, без да е казармен строй естествено - нека кученцето разполага с гумените си играчки и плетени вързопчета, за да насочва енергията си към тях. Но имайте нагласата, че канапетата и фотьойлите ви така или иначе ще бъдат „белязани".

Конче-вихрогонче
Важно е и децата да съумеят да не провокират новия член на семейството ви - като се гонят в стаята пред него, като се бият с възглавници или се замерят с разни джунджурии. Е, няма как тогава кучето да не се фрустрира - нито е робот, нито е на успокоителни. Децата са си деца, но ги научете да не бъдат малки варварчета, а да са по-цивилизовани в играта си, за да облагородите по-лесно и сполучливо заедно с тях и новия домашен любимец.

Но това са едва първите стъпки при взаимното опознаване на децата ви и кучето. Изграждането на истинската дружба и доверие тепърва предстои, но за нея ви е нужна по-дългосрочна стратегия.