Всички сте виждали малките, сладки кученца, облечени с шарени елечета, панделки или папийонки, подаващи главички от дамските чанти на някоя засукана дама, обикаляща мола.
Дори да не сте виждали това, със сигурност познавате хора (или самите вие сте такъв човек), които искат да си вземат хъски, защото има сини очи, или пък английски булдог, защото са сладки, чихуахуа, защото са мънички и с големи уши, или просто кученце, за да може да го обличат с кокетни и абсурдно скъпи дрешки.
Колкото и да не ви се вярва, но забележително голям процент от кучета и котки биват разглеждани единствено като моден аксесоар, нужно допълнение към общата визия на дамата и/или семейството.
А това какви са характеристиките на породата, отделно на сините очи, големите уши, сладката муцунка и т.н., няма особено значение. Интереснa е и всеобщата заблуда, че по-малките кучета са по-лесни за гледане.
Затова им се надява една панделка и каишка с камъчета, бутат се в специална дамска чанта за кучета и се водят на дълги разходки из търговски центрове, улици и т.н., които са интересни единствено на собственика.
В последствие стопанинът с почуда установява, че това мъничко чихуахуа има нужда да се разхожда със собствените си лапи, стъпили на земята, по два пъти на ден – сутрин и вечер, че има нужда от внимание, игра и грижи, че породата му се характеризира със специфични здравословни проблеми, които костват пари и тичане при ветеринаря, и най-вече – че тези два килограма живот също имат характер и чувства, могат да квичат, лаят, скимтят и ръмжат и никак не се държат послушно като чанта-менте Луи Витон.
Според обезпокоителна статистика, предадена от Dailymail, във Великобрирания за последните 5 години главоломно е нараснал броя на изоставените „декоративни“ породи.
Причината? Хората ги взимат спонтанно и безрасъдно, очакват кученцето да се държи по-скоро като плюшена играчка, отколкото да пишка и пуска косми навсякъде и още ред други съвсем нормални кучешки дейности. След известно време собствениците осъзнават, че това куче им коства повече пари и време, отколкото те са очаквали и са готови да дадат.
Реакциите в този случай са различни – някой продават животното, други го подаряват, но не липсват и тези, които го изоставят (особено, ако предните два варианта не са сработили). Така в приютите на Острова нещастните мопсове, чихуахуа, пинчери, померани и йоркширски териери и т.н. ставали все повече.
Със сигурност подобно явление не се наблюдава единствено във Великобритания, има го и у нас. Ако разгледате сайтовете с обяви за животни или дори за онлайн пазаруване, ще откриете най-различни и фрапиращи обяви от хора, които си продават/подаряват животните.
И не само с малките породи се забелязва този проблем, но и с големите. Лабрадорите и голдън ретривърите са възприемани като едни от най-умните и добри кучета, което ги прави силно желани от всякакви семейни и несемейни хора. С течение на времето стопаните установяват, че тези кучета не са кротки бавачки за децата им, а хиперактивни, палави, склонни към бели и пускащи косми и лиги създания, отчаяно нуждаещи се от възпитание и внимание.
Често ще срещнете и екзотични такива – змии, игуани и други, които някой си е взел, защото е мислел, че е страшно готини да има толкова нестандартен домашен любимец, а и „колко пък да е сложно да гледаш змия, не иска разходки всеки ден...“
Да имаш домашен любимец е изключително отговорност, която се подценява.
Кучета, котки, папагали, морски свинчета, декоративни зайчета и т.н. са създадени, не моагт да ви обяснят с думи какво би боли, какво плаши, от какво имат нужда и защо се радват да ви видят. Вие – техният стопанин, сте човекът, който трябва да се грижи за тях, съответно да предугажда тези неща.
Тяхното здраве, живот и щастие са изцяло ваша отговорност и не забравяйте – можете да ги възпитате, но не можете да ги програмирате да действат винаги както на вас ви е удобно.
Щом сте решили да се грижите за домашен любимец, първо проучете добре нещата. Ако сте се спрели на куче и даже имате предпочитана порода, то прочетете повече за нея, вижте какви са характеристиките, от какво ще има нужда животното, какви са слабите му места и какви очакваните проблеми. Потърсете мнението на други хора, които гледат подобно създание, преценете добре колко време ще можете да му отделяте.
И не на последно място – обмислете варианта да си осиновите животно! Приютите са котки и кучета са пълни с душици, мечтаещи за свой дом и стопанин.
Отделно на това доброволците, грижещи се за тях, ще ви дадат много полезна информация за характера на кучето, съвети с какво да се подготвите, как да реагирате при евентуални проблеми и най-вече – как животът ви ще стане по-динамичен, интересен и щастлив с появата на четириног приятел у дома!
Прочетете още:
Приключенията на две щастливи котки