Знаете ли кои шофьори наричат "светкавични"? По пътя на логиката това са два типа - първите са тези, които карат много бързо, а другите са тези, които вече са поразили някое дърво.

А знаете ли кои шофьори наричат "педерасти"? Това са таксиметровите шофьори. Наричат ги така и понякога това, без да има нещо общо със сексуалната им ориентация, е напълно основателно. От няколко поколения вече волно или неволно се предава, че всички обидни или нецензурни думи означават едно - лош шофьор.

Нямам нищо против гилдията на таксиметровите шофьори, просто имам против тези от тях, които петнят името на колегите си. Скоро попаднах на един подобен и след продължително и безпредметно ругаене реших, че искам всички таксиметрови шофьори да бъдат жени.

Това в никакъв случай не е свързано с желанието ми да осъществя заявените, оскверняващи чистотата на тялото ругатни, а точно обратното – за да не ми минават през главата подобни мисли.

Защо всъщност жените таксиметрови шофьори у нас са толкова малко? Мъжете да не би да са препикали тази територия, че толкова видно я ревнуват и отбраняват с тъпи вицове за жени шофьори?

Жена, която кара такси, все още прави впечатление като нещо нестандартно  по нашите ширини, но в същото време не си даваме сметка, че по същество това е едно от малкото неща, които могат да променят изцяло в положителна насока развитието на сферата на услугите.

Има предубеждение, че жена шофьор практически не може да съществува и че правото на жените да шофират е един от белезите, че теорията за еманципацията е базисно сбъркана.

Вижте само как жена упражнява това си право когато паркира и ще разберете, че по-вероятно да има нещо генетично заложено в грешната й преценка за разстоянията, отколкото да се дължи на факта, че мъжът й постоянно я лъже колко всъщност са 20 см.  и така да е формирал грешна представа у нея за размерите. 

Има и друго основателно твърдение, според което женската кола е точно толкова разхвърляна, колкото мъжка стая, а пък мъжката кола - спретната така, както дом, поддържан от върла къщовница.

Тука идва голямото "но" и противно на очакванията, жената зад волана на такси поддържа работното си място като свой дом. И приема клиентите си все едно са нейни гости. Създава им не само комфорт, а нещо по-важно - уют.

Приветства ги с усмивка, а от благоуханието на орхидея и ванилия, за което мъжете простовато казват, че им мирише на сапун, може да изпаднеш в блажен транс и да си спестиш процедура на ароматерапия.

В тези случаи българската поговорка "Поканил ме на гости, да ме учи на пости" губи своята тежест поради факта, че да си жена, и то шофьор на такси, е нещо съвсем нормално в напредналите европейски страни.

Работейки тази работа, съвременните българки онагледяват премълчавания от всички патриоти факт, че за да се чувстваш като европеец в България първо трябва да спреш да мислиш по български.

Направете съпоставка между така описаната картинка и масовия случай на таксиметровия шофьор, който преди още да сте се качили в колата ви предупреждава да не тръшнете прекалено силно вратата, защото му е омръзнало от простаци, които са немърливи към чуждото.

За капак, едва след като потеглите, ви информира, че климатик в колата няма. Да не забравяме и миризмата вътре, която в някои случаи е на изгорели газове, смесени с пот и цигарен дим, а в комбинация с почти изветрелия вече ароматизатор тип "борче", прави пътуването невиждано.

Невиждано, защото ти люти на очите и не може да ги отвориш, за да видиш какво става. 
Разликата в грижата за клиента от страна жените и мъжете таксиметрови шофьори е огромна. Таква, каквато е между това да те посрещнат в някоя институция и ти кажат да изчакаш в приемната, а в нея има един скъсан и неудобен диван, обграден от бели стени и незимити прозорци, с това да те посрещнат близки приятели с кафе и топли сладки курабийки. Мисля, че няма нужда от уточнение кой пол в коя роля се превъплъщава щом седне зад волана.

Вярно, накрая сметката може да се окаже висока - и жените понякога правят подли номера. Но дори да ни извозят, докато ни возят, то поне ще е комфортно.