Преди няколко дни, моя приятелка ми изпрати покана за някакво тридневно парти в провинцията, чиято цел е така наречените singles – необвързани хора да се запознават, флиртуват и прочее в неформална среда, макар и с твърде формални организирани игри от рода на speed date, романтични вечери на полянки и прочее.

Нарочно употребявам тези термини на английски, защото те са родени за много конкретна среда и навици на общуване, които нямат особено адекватен аналог у нас. Speed date или "бързата среща" се провежда в контролирана среда, най-често под модераторството на психолог, специалист по взаимоотношенията.

Участниците сядат на едни маси с точно опредлено време един срещу друг и си задават разнообразни въпрроси, за да разберат дали си подхождат, след което отиват на други маси, за проведат следващата бърза анкета с кандидатите за сериозна връзка и така могат да целенасочено много хора да се разпитат помежду си наведнъж какъв им е случая и какви взаимоотношения търсят. Не споря, че това може да преподреди някакви вътрешни приоритети, но не бих могла да се съглася, че би надвишило емоционалната интелигентност на телевизионно шоу.

Малко неща са в сътояние да ме подразнят толкова много както подобни предложения и формати за запознанства. Достатъчно изнервящо е, че само защото имам профил във facebook, пощата ми се препълва с покани за членство в Twoo и на всичкото отгоре се оказа, че не може да прекратиш изпращането на тези мейли, ако не се регистрираш. Добре, регистрирах се, за да прекратя това безобразно нахалство. Включих всички опции за отказ, но поканите да се присъединя продължават да се сипят, нищо че си губя времето всеки път да ги маркирам като спам.

Като спам в комуникацията с мен, приемам и всяко приятелско допускане, че "необвързаността" ми предполага желание да се запознавам по изкуствен начин с някакви хора, които на всичкото отгоре ще ме занимават с разпитване и обсъждане на емоционалния ми живот. Категорично смятам, че това не е нормално.

Спомням си, преди години, в зората на интернет, когато всичките ми приятелки ентусиазирано си бяха направи профили в един международен сайт за запознанства, по някое време реших да разбера за какво става дума. Записах се и аз, даже специално си направих фотосесия, но не изкарах и две седмици и се отписах. Не разбирах как може да си мислят, че по този начин може да откриеш взаимоотношения, които да ти носят удовлетворение.

Тогава моите приятелки пък недоумяваха: "Защо се отписа?". Обикновено им отговарях като ползвах един цитат от Дъглас Адамс "Веднъж попитали един философ "Защо?" и отговорът му отнел 3 години. Ако имаш три години на разположение ще ти обясня". Никой не намери три години за моето обяснение, вместо това се втурнаха презглава да пътуват – Холандия, Щатите, Париж, Италия..., да получават колети с подаръци, а по-напористите си осигуриха и някакъв съвсем приличен месечен доход.

За известно време, докато не мина необходимото време, в което всяка сама си отговори на въпроса "Защо?". Може би е излишно да казвам, че нито една не срещна мъжа на живота си по този начин. С изключение на майката на един приятел, вдовица, която се омъжи в германско село и сбъдна мечтата си да има къща с градина, за която да се грижи.

Но и  нейния случай не съм сигурна, че срещна мъжа на живота или градината на живота си. Колкото до моите приятелки, не се наложи да чакат три години, за стане ясно, че тези срещи, родени през сайтовете за запознанства, си бяха чист секс-туризъм за участниците и от двете страни.

Знам каква е политиката на тези сайтове и въобще  концепцията на разнообразните формати за запознанства. И не отричам, че най-вероятно са създадени с благородна и идеална цел, заради отчуждението. В прекалено много държави по света, почти е норма на обществено поведение, че ако не си се запознал с някого в студентските си години и не сте се оженили, на практика след това става невъзможно да срещнеш партньор.

Не подценявам факта, че средата, в която се движи човек, предопределя и възможностите да срещне нови необвързани хора. И аз съм казвала преди време: "То, в София просто няма вече с кого да се запознаеш", като имах предвид типичната среда, в която се движа. Признавам, че е малко сложно, защото дори когато „има с кого да се запознаеш” , е все по-неизбежно  да бъде избегната баджанашката история. Или няколко твои приятелки ще са били негови гаджета, или сред неговите приятели, ще има твои любовни истории.

Стават някои неудобства, макар и в нашите градски условия,  това да не е повод за някаква драма. Това обаче не променя личното ми убеждение, че да ходиш и да се запознаваш зорлем с някакви хора, с които животът и пътят, по който си вървиш, не те е срещнал по естествен начин, е пълна загуба на време и безмислено начинание. В най-добрия случай, човек би могъл да си намери секс-партньор или някой, който временно да те издържа, но взаимоотношения, които си струват... едва ли.

Но въпросът е не дали има с кого да се запознаеш, а дали въобще single-необвързан задължително означава, че се интересуваш от опции за обвързване. Според мен, по никакъв начин. И е добре това недоразумение в интерпретацията на нечии статут да бъде преосмислено като акт на личен избор.

Аз обожавам да се запознавам с нови хора, но не за да се обвързвам с тях, а за да споделяме заедно различни неща, които са ни интересни и начин на живот, който взаимно ни допада. В аспектите, в които взаимно ни допадат. Там, където не се "срещаме" като разбиране, е добре да продължи да има "необвързаност", вместо компромиси в името на идеята за обвързване.

Убедена съм, че за да срещнеш някой, който ти допада, е напълно достатъчно ти сам, напълно самостоятелно и необвързано, да избереш начина на живот, който ти отива и да започнеш да го живееш. Единствено тогава, по съвсем естествен начин, може да срещнеш и някой друг от твоята порода, с когото ако прецениш, може да развиеш и отношения на партньорство.

Животът ме е научил, че може да срещнеш такъв човек и докато си плуваш небрежно в морето, дори и когато си се забил на някое пусто място в дивотията без любезното посредничество на загрижени приятели, решени да те сватосват или пази Bоже, на сайтовете за запознанства.

Най-лесният начин на света да привлечеш най-добрия партноьр за себе си, е да изживяваш всеки ден най-доброто себе си, на което си способен с пълно доверие, че винаги получаваш най-доброто за теб.

Всичко друго, колкото и добре да е аргументирано, по моите критерии е ограничен възглед за самите нас, подклаждан от теориите, че все има нещо, което ни липсва. А няма по-голяма грешка по отношение на взаимоотношенията с друг човек от това да ги създаваш заради вътрешни липси.

Това е сериозно обвързване с липсата у теб, която никаква връзка не би била в състояние да запълни. Срещата с другия има смисъл само и единствено, когато се случи в момент на усещане за пълнота. Тя тогава се и случва. Всичко друго е напразно усилие на любовта.