Михаела Петрова
Човек и да не си търси изрично партньор, все му се случва да общува и да преценява хората от другия пол според собствените си вкусове и интереси. А новите запознанства винаги внасят живец в нас. Хич да нямат мерак един към друг, мъжете и жените се чувстват добре, когато си общуват. И винаги предпочитат да са си симпатични.
Иначе, дори и някаква работа да имат да свършат заедно, тя ще куца.
Така че, онова, за което стана дума миналия път – умението да внасяш в пространството любов, важи за всички тези случаи.
Но истината е, че докато си общуваме фриволно с всички тези хора, които стават все по-симпатични, колкото повече любов умееш да внасяш, винаги се открояват единици, към които отношението е малко по-специално. И по-лично. Иска ти се да имате повече причини да си общувате по-дълго време.
А ако ще си общуваш с някого по-дълго време, едната симпатия не стига. В дългосрочен план е много по-важно онова, което харесвате, включително дивана, на който ще седите пред телевизора, да е еднакво удобен и за двамата.
Такива неща си мислех, докато се разхождах из дебрите на един голям мебелен шоурум. По случайно стечение на обстоятелствата, точно тогава се обади приятелка с молба да проверя къде е мястото и часа на някакво парти за запознанства на необвързани. Стана ми смешно – защо се занимават с партита тези хора? По-добре да вземат да се организират на групови посещения в мебелните магазини. И да си гледат сеира кой какво обзавеждане ще си хареса. На кое легло ще му се прииска да се изтегне, на кое бюро да седне, на коя маса да сервира вечерята.
На кои цени мъжете ще цъкат с език „тия са идиоти” и ще обясняват как „един приятел това ще ми го направи много по-добре”.
При всяко положение, би било по-ясно с кого ще си имаш работа, отколкото ако пиете свенливо шампанско в чаши от 1.99 лв. за 12 бр. и се питате: „А ти с какво се занимаваш?”.
С каквото и да се занимавате, докато мехурчетата в шампанското гъделичкат небцето, културният шок при първото решение за съвместно съжителство, може да ви свари неподготвени. Включително за неговата дископатия. И после да се окаже, че трябва да вдигате тежко и да си пренасяте сама скулптурата на Павел Койчев (новосформираните двойки могат да си преценят потенциала с една разходка до СГХГ до 31 май – изложба „Възможност и щения”)
При отношения, които в общи линии са неангажиращи, дископатията и програмата от културния афиш, не е от такова значение и обикновено не е водещ фактор в леглото. Дълго може да си прекарвате заедно изключително приятно с кино и пица.
Но при съжителство и пренасяне на тежки предмети, особено след 40-те, дископатията се появява. Хронична е, какво да се прави.
Не се заяждам, само обръщам внимание на практичността. Тя е много ценно качество, когато човек се захване да изгражда дом. При взаимоотношенията всеки детайл е важен, до последната картина на стената.
И като казах „картина”, се сетих, че бих препоръчала още няколко неща на хората, които се занимават със запознанства на необвързани. Хванете която искате седмична културна програма и направете на тези хора маршрути из галерии – класическо и съвременно изкуство, посещения на спектакли, концерти с класическа музика, литературни четения – те са супер симпатични напоследък.
И впрочем, едни от най-приятните двойки, които познавам, са станали гаджета именно на такива четения. Да събират печати, ако трябва и да получават безплатно кафе, домашна лимонада и бира в арт-пространства, където могат да се събират след културната си обиколка и да споделят впечатления. Би било далеч по-ефективно, отколкото да се събират само в барове и напудрени партита в специално наети зали. Защото, когато човек разбере къде се среща с другия през изкуството, ще може да усети най-добре и коя е общата им спалня.
С моите приятелки имаме цели анали с весели истории, причинени от културния шок, причинен от иначе симпатични, успешни и готини пичове. Наричаме ги мъжете „тоес”. Това идва от една история с флирт по скайп, която беше много обещаваща, докато младежът не написа „тоес?”. От тогава, появи ли се нова звезда около някоя от нас, винаги питаме: „а с тоес как е?”. Невинаги се разбира в началото, но след посещения на 5-6 културни събития, вярвайте ми, става ясно. При мен работи и по-бързо.
Така например, в зората на демокрацията, не станах гадже на мутродемократ, защото като ме покани в кабриото си, за да ми се веел шалът, взех, че изтърсих: „Само да не стане като с Айседора Дънкан“. Момчето само подви опашка и повече не видях ни него, ни кабриото. Ама поне съм жива, което си е бонус. Имам и други смешни истории, свързани с Лопе де Вега, но ще ви разказвам някой друг път.
В случая по-важното е, че културните мероприятия са истински подарък за онези, които са по-притеснителни в коментирането на емоционални теми. Почти всяка театрална пиеса поставя интимни казуси, които после можете да дискутирате все едно въобще не се отнасят за вас, но със сигурност ще научите много за света на чувствата си.
А ако се случи някой от вас да си помисли или изрече на глас, „Имаш доста странен вкус“, тази странност неминуемо ще започне да убива под завивките, точно както граховото зърно съсипа принцесата. Не че добрият секс има общо с културните предпочитания. Всъщност няма. Обаче чувствеността между двама души се развива. И при всяко положение е по-добре, ако след секса има общи интереси, които да споделяте. Така или иначе, когато се появи дископатията, те остават стожера на нашите взаимоотношения.
Затова си мисля, че би било много хубаво, всички, които се занимават професионално със сватосване, да си дадат сметка, че партньорството, което би донесло радост и на двамата, не се изчерпва с курсове „как да бъдеш неустоима” и „как да бъдеш успешен мъж”, а най-вече е среща на културни ценности. И отрано трябва да се мисли и за това тези хора да не получат културен шок, падайки в жертва на своята неустоимост и успех.
Хубаво е, поне около 24 май да си спомняме, че освен любов и секс, взаимоотношенията помежду ни, особено интимните, са силно предопределени от културата.
Прочети още:
Няма да го критикувам, това ще ми убие любовта
