Миналия път стана дума за това, че не обичам да ходя на море с жени. И колкото пространството позволява, аргументирах няколко основни причини. Въпреки това, нито за секунда не съм забравила, че става дума за почивка по време на която искаш да се веселиш, да флиртуваш, да има от онзи тип приключения, на които момчетата с авантюристичен дух са майстори.

В живота на всяка жена обаче има едни специални моменти, в които тя наистина иска да си почине. От всичко. От това да бъде майка, съпруга, приятелка, любовница, професионалист в работата си, от готвене, от чистене, от отглеждане – не само на децата, на мъжете около себе си включително.

Защото дори когато му прави компания, докато той си пуши пурата и споделя с нея приятната част от деня си, за да се отпусне след битката със света, наслаждавайки се на своето момиче, тя в известен смисъл "го отглежда".

В най-оптимистичния и миролюбив вариант отглежда мечтата му за съвместното им бъдеще. И това, разбира се, е приятно и за нея, но смея да твърдя, само когато има достатъчно психични сили да бъде в мир и хармония със себе си.

Всички знаем обаче, че подобна хармония в двойката не е типична в масовия случай. По-скоро е малко идеализиран вариант  на един красив момент, който далеч не е ежедневие за всички двойки и то не само защото не всички мъже пушат пури и не всички жени понасят миризмата им.

В по-масовия случай от ракиено-салатен тип "отглеждането" освен, че е все по-голям буквализъм, си е направо досаден битовизъм. И ако трябва да отиде на почивка заедно с него, за да продължи да прави абсолютно същото, всяка жена, която е запазила поне малко самоуважение към себе си, е склонна да закрещи.

Ако не външно, то вътрешно със сигурност. И това няма да бъде весела почивка с флиртове и приключения, а допълнително изтощаване на  онова, което и по-горе нарекох  "психични сили".

Вярно е, че за разлика от мъжа, жената може да ги акумулира от пространството и природните стихии, в краен случай и от общуването с други жени, съгласно "водния принцип", който описах в предишния текст. Но затова й трябва време да остане в тишина, за предпочитане сред природа или да прави разни приятни неща, заедно със своите духовни сестри.

Въпросните психични сили не се изтощават само, когато жената има семейство и всички съпътстващи отговорности, те направо изтичат като река от нея, когато раздава енергията си предимно на професията си и особено когато си има работа с мъже, които вярват, че:

- Никога не трябва да отстъпват контрола на жената;
- Жените са създадени за негово удоволствие и удобство;
- Да се грижиш за една жена и да си моногамен, докато в същото време сваляш други жени, означава да си мнооооого готин и печен мъжкар;
- Всяка жена става за секс;
- За да я контролира, трябва да я сплашва с физическа сила;
- Трябва да карат жената да се съмнява в себе си,  защото така никога няма да разбере, че е толкова добра, че да му подхожда или че заслужава нещо по-добро;
- Никога не трябва на една жена да й се доставя удоволствието да знае, че наистина го е грижа за нея или има нужда от нея;
- Ако не наранява и не използва жените, те ще му го причинят;
- Винаги трябва да карат жената да мисли, че има нужда от тях. Че трябва да се дава точно толкова, че да я накараш да иска повече, но да не й го дадеш;
- Ако покажат колко много ги обичат, това е тотална капитулация, означава да се продадеш като мъж, защото мъжете трябва да са корави и да не показват емоции;
- Няма нищо нередно в това да изневериш на жена, защото тя и без друго си го заслужава;
- Жените са по-слаби и нисши създания.

Изтощителният списък е далеч по-дълъг, но по която и да е точка, пурата от началото на текста се обезмисля, ако споделяме дните и нощите си или дори само се стремим да "завоюваме" мъж с подобни нагласи спрямо нас.

Този тип мъже всъщност имат такава нагласа към себе си, затова я изразяват по този начин при общуването с жените, и истината е, че те дори се мразят заради желанието си да правят секс. То единствено им показва слабостта им, а това е гадно, ако това е света ти, съгласете се.

Всяка жена, която се е забърквала с такъв типаж, а аз дълбоко се съмнявам, че има такава, която въобще не се е докосвала до мъж с такова отношение към нещата, защото това не са просто мъжки качества.

Това са белези и рани на една цяла дълга епоха във взаимоотношенията. Та, в тези случаи психичното изтощаване и дълбоките депресии са неминуеми. Тогава момичетата имат крещяща нужда от бягство, дори в стила на филма "Телма и Луиз" или на блестящия филм, от който си заех заглавието. Тогава повече от всичко уязвената жена има нужда от "хора на вещиците", които да й повтарят до прималяване "зарежи този мъж".

А дори и в хармоничните и обични връзки, си имаме нужда от своите женски вечери, СПА и масажи, пътешествия за шопинг, музеи, храна, която някой друг е сготвил, сервира и отсервира в кокетни ресторанти и всичко това, гарнирано с много смях – за онези неща, които на нас са ни безумно смешни.

Когато имаме това общуване, е далеч по-лесно да се приберем при нашето любимо момче и да го обсипем с любов и радост. И разбира се, да го дарим с горещ и всеотдаен секс.

Защото вече имаме какво да му отдадем. Просто е.