Много ми се искаше тези дни, великденски да напиша нещо светло и вдъхновено за новия тип взаимоотношения между мъжете и жените - за деликатното търпение, с което е добре да започват връзките си, а не с "бам-бам” убит, завладян и след това систематично мачкан или аналогичното поведение към жените в стил "влизай у голфа, ма”, с което иде да покаже, че "ей са, като те е избрал, жална да ти е майка, щот мноо тъ убича”.

И така... докато си построявам мисловните концепции и се сещам за примерите, които да дам, чета, че във Варна дамските партита били направо невъзможни, за разлика от София, където мъжете също ги възпрепятствали, но някак по несилово. Честно казано, не разбрах веднага за какво става въпроси и попитах.

Оказа се, че във Варна вечер в заведенията било все едно в София през 90-те по време на войната между СИК и ВИС  - и с мъж да отидеш, това няма да те спаси, ако някой реши да ти скача. 

Помъчих се да върна личната си лента назад, в София от 90-те... От една страна явно няма начин да съм живяла другаде, но определено този свят не го познавам. А в онези години излизах всяка вечер, честна дума.

После получих още обяснения, защото продължавах да не разбирам – и тук ли мъжете скачат като невидели на жените, които са излезли сами или просто мъжете им не ги пускат да си покажат вечер носа самички? Цитирам отговора буквално, за да не допусна някоя грешка: "В София, ако съм с мъже приятели, никой не досажда. Ако сме само жени - всеки луд ни се лепва като гербова марка. Във Варна – и с мъж да си, ако някой си е внушил, че си му близка, става меле с мъжа, с който си отишла. Въобще – като в сапунен сериал от най-засуканите”.

И сега... Внимание. Симпатичните момичета, които споделяха това, не се оплакваха, а се хвалеха. Дори в разговора се усещаше някаква носталгия към времената, в които мутрите са били  мутри, а момичетата - съответно онова, което би им позволило да подкарат автомобила с гордото изражение на мутреса.

Престанах  да чета коментарите под този разговор, защото ме отегчи и не само темата, но и музиката, която започна да се споделя като илюстрация, далеч не ми е по вкуса. Но все пак си казах: на кого искам да говоря за нов тип взаимоотношения. На хора, които се възбуждат от миризмата и тестостерона на бандитската романтика? Никакъв шанс и напразни усилия на любовта.

Но в същото време съм съвсем наясно, че никога не съм си "говорила” с тази представителна извадка, по-често съм общувала със "статистическите грешки” – с онази част от хората, които винаги са имали желание да си преметат собствените градинки, образно казано. Не се интересувам особено от жените, които съзнателно са избрали да направят насилника свой идол за мъжественост. И смятат, че мускулите са еквивалент на добър тестостерон.

Същевременно знам, че по-миролюбивите мъже, често са приемани като изнежени типчета. Когато бях по-млада, да, наистина в онези ранни '90 в София, съм чувала дори оплаквания от жени за някое добро момче "уф, не мога да излизам с него, много е възпитан”. Това, разбира се, беше в някаква степен шегичка, за скучните момчета. Онези, които не могат да ти докарат  инжекция адреналин.

Тук държа да уточня, че някои  момчета от типа "депресирани интелектуалци” също докарваха въпросните инжекции адреналин и в горния ред на мисли, хич не бяха "възпитани”. С което искам да кажа, че това са двете лица на една и съща монета. И двата избора не са окей, защото при тях действа моделът на привличането и отблъскването, който държи двойката в капана на игрите на власт и борба. По никакъв начин от тази база не може да се развие лелеяната хармония във връзката.

Да, до едно време тези игрички в буквалния смисъл възбуждат и двамата. Да, когато изведнъж нещо се случи и желанието за борба и власт се трансформира в мир, първото, което пресеква е сексуалното желание и в най-добрия случай тези двамата започват да се наричат един друг "приятели”. В по-масовия престават да си говорят и ако това е възможно, минават на другия тротоар, когато случайно се срещнат. И ако сте научени, че любовта е привличане на противоположности, ще си привличате противоположности цял живот, а навикът на тялото, тренирано, че именно това възбужда, ще ви държи все в този омагьосан кръг. И все ще ви кара да си задавате въпроса "защо пак?”.

Това са само типичните отношения в дуалния свят, но истината е, че сме създадени малко по-сложно и нито енергията на страстта, камо ли тази на любовта е полюсно предопределена.

Новите отношения, за които смятах да говоря, са свързани с приемането целостта на другия. Обаче ще го направя друг път.