Бях решила този път да напиша няколко думи за изневярата, без конкретна причина, просто ми хрумна, но видях, че Наталия ви е дала изключително ценни съвети, така че ще се въздържа. И все пак, след като и на двете ни е хрумнало по едно и също време, явно е нещо актуално.

И си запазвам право да подновя темата в някакъв момент от възстановителния "след-изневяра" период, когато вече сте готови да чуете алтернативна гледна точка, която да ви помогне да не я приемате чак толкова лично.

Защото наистина не е лично – той не го прави срещу вашата женственост, а заради своята мъжественост.  Горе – долу на принципа, на който ви изневерява с любимата си кола. Това запомнете ако се случи да преминете през променливите на верността.

С или без изневяра обаче на всеки му се е случвало поне веднъж в живота да каже репликата "Това не е същият човек, в когото се влюбих".

Без значение от пола. Истината  е, че това е абсолютно същият човек, само че вие сте се влюбили в потенциала му, както и в собственото си отражение, впрочем. И когато с течение на времето той или тя не реализират този потенциал, се чувствате излъгани.

Ако не ми вярвате, питайте майката на този човек. Тя ще потвърди, че винаги си е бил точно такъв, какъвто го виждате без фотошопа на влюбеното око. И това не го прави по-малко чудесен. Макар че онова, в което някога сме се влюбили, също се брои.

Както се брои, че едно дете като малко е рисувало или си е играло на смел и непобедим войник, или пък е свирил на китара в училищната група, а после е избрало да бъде счетоводител.

Просто ежедневието с някого има способността да тушира някои от най-ярките му краски. Точно както и животът сам по себе си ни кара да изоставим шиенето на рокли за любимите си кукли и всички детски игри, в които сме балерини, певици, учителки, лекарки, за да получим образование, което  не просто да ни изхранва, а да ни помогне да живеем приятно, да отговорим на социалните изисквания, а ако ни се получат нещата и да пътуваме, да имаме онези неща, които ни харесва да притежаваме.
И не е случайно, че някои любовни връзки или служебни романи издържат много по-дълго, отколкото някои бракове. Или че има много по-верни на своя шеф секретарки, отколкото верни на мъжа си съпруги.

Те го виждат в ситуации, в които упражнява властта си, организира и управлява, което само по себе си му придава мъжкарски ореол. И това със сигурност не е същият човек, който гледа футболен мач у дома.

Не, че има нещо лошо в гледането на мачове, но емоционалността, която би разкрил като своя същност в такъв момент, при всяко положение не е същата, каквато е в бизнес средата.

В любовните си връзки пък по-често разкрива онази своя детска същност, която му напомня, че все още може да свири на китара, да пише стихове, да мечтае, а и да си поиграе, включително на някои игри за пораснали момченца, без да се притеснява, че децата ще видят или че след всичко това ще трябва да изхвърли кофата за боклук и да купи кисело мляко.

Както правилно беше забелязала и Ерика Джонг – те не търсят толкова секс, колкото ухо, което да ги чуе. И, добавка от мен -да ги погледне възхитено.

Възхищението, но когато е искрено, а не отиграно, е един от най-големите стимули за мъжа да запретне ръкави и да постигне целите си. И е много добър афродизиак, също така. Затова не е чудно и че си превежда погледа на очите, които му казват: "ти вече не си същия човек:, като "ти вече не си вдъхновяващ", тоест "вече не ставаш за нищо".

Знам, че някоя от вас ще каже: "ами да направи нещо, че да ме вдъхнови", но тази работа не става по поръчка. Тя или извира от сърцето, или не.

И другата причина да не съдим строго онзи, който вече не ни вдъхновява така силно, както в началото на връзката, отново е в нас самите. Защото светът е огледало. Особено личната вселена на взаимоотношенията.

За никого не е някаква огромна тайна, че любовта ни прави по-красиви, по-вдъхновени, по-добри, по-загрижени за себе си – почти е закон, че жените отиват на фризьор и си купуват я нова рокля, я нова чанта или пък ново секси бельо, а мъжете по-често се сещат да се къпят и обикновено се осмеляват да развият някой свой позакърнял талант.

При всяко положение се стремят да й покажат нещо, което могат, дори то да е да сковат библиотека. Тя пък винаги е склонна да се възхити и да го поощри.

После свикват един с друг, ежедневието ги завърта. Онзи концерт, изложба, огромната библиотека за къщата, която щяха да си направят заедно, са останали някъде в младежките мечти.

Тя е престанала да ходи на фризьор, да си купува нова рокля, да не говорим за секси бельо, защото  сметките и кредитите за малкия апартамент са ги притиснали отвсякъде и съвсем определено това не е същия мъж, нито това е същата жена.

Съществува и варинат в другата посока – на онези, реализирали първоначалните си мечти като двойка. За тяхната точка на пречупване ще разкажа следващия път. Но все пак искам да завърша позитивно. Не всичко е загубено.

Потенциалът, онзи, в който сме се влюбили, си е там като възможност. И от двамата зависи да насочим вниманието си към него отново. Има неща, които може, а и трябва да свършим за себе си съвсем сами, но реализирането на потенциала ни не може да стане без адекватно партньорство. Така е устроен network-а на Вселената – в мрежата можем да се включим само когато си взаимодействаме.