След като ви разказах за кефа от проникването по вертикала, знам че изниква въпросът „Как?”. 

Този въпрос обикновено е малко досаден, защото това, което ще проработи при един, може да не отвори вратата при друг, но все пак, ще споделя моя тарикатък, които съм си открила и ползвам ежедневно.

Ако ви свърши работа, чудесно. Ако не – ще си намерите вашия, стига да имате чисто намерение за това.

Най-важното е да се знае, че в „любовта към себе си” няма нищо егоистично. Не е нужно да се опитвате да не съдите, да стаявате в себе си обида или раздразнение, да се справяте със сенките и демоните си.

Всичко това просто не се случва, когато пребиваваме в изживяването на квантовото си съзнание.  Това е голямата разлика. Няма нищо, което трябва да правиш, за да бъдеш изпълнен с мир и любов. И второ – не може постоянно да си свързан с това си съзнание, защото още нямаме навици, а енергията е силна и си е изморително.

То е малко, като до сега да си бил включен на двуфазен и изведнъж да се включиш на трифазен ток. Достатъчно е само от време на време, дори само по веднъж на ден, да се остава в това състояние на пълна и безусловна себелюбов. След това може пак да си мърмориш, да си съдиш, да се обиждаш, дразниш и ядосваш...  докато ти станат симпатични собствените ти несъвършенства. Те се разграждат постепенно. Изоставят се като умалели джинси, които ти пречат да дишаш. И това е нормално – нали вече си по-голям? 

И така... най-лесно ми е да навляза в „квантовостта си”, когато отделям формата от изживяването.

Преди, особено когато бях съвсем млада, щом усетех в себе си подобно разгръщане, вдъхновение, прилив на любов, на нежност, на флиртаджийско настроение, винаги го свързвах с конкретен човек, който е провокирал тези емоции. Дори се сърдех и посървах, когато ставаше ясно, че тези хора не приемат връзката ни като природна даденост веднага. Потисках се от факта, че се налага да се впускаме в някакво търпеливо приемане, докато се стигне до обвързване.

И когато стигах до тази права, обикновено целият този ентусиазъм, вдъхновение, чистота на чувството беше затрупано и уталожено в някаква история с многобройни перипетии, себепреодолявания и всички трънчета, които се забиват в краката, ако тръгнеш бос по тази поляна, която само изглежда като кадифен, мек килим.

Е, колкото повече успявам да интегрирам от квантовото си съзнание, толкова по-ясно става, че това са си мои изживявания, на които е излишно да придавам безапелационна съдбовност.

Колкото повече съумявам да забравя за формите, толкова по-ясно се разгръща чувството в мен.

Дълго време вярвах, че пътят към генерирането на емоции минава през сетивата. Но всъщност се оказа, че точно както хората, които могат да провокират нашите чувства, така и всичко, което доставя удоволствие на петте ни сетива, са само мостове.

Мостове, по които преминаваме, за да навлезем в изживяването. Неслучайно по време на медитации, сме със затворени очи. За да може, когато усетим красива емоция в себе си, да потънем в нея, да се загубим, да се разтворим. 

Колкото по-често успявате да се разтворите в изживяването на истински съкровени мигове в собственото си същество, толкова по-бързо квантовото съзнание започва да навлиза по-активно във всекидневието. Сами ще схващате разликата и всеки път тя ще ви очарова.

И тъй като квантовото съзнание е многоизмерно, няма правила за начина, по който ще променя комуникацията с онези, с които общувате. Може да се прояви по всякакъв начин. Единственото общо е, че винаги е забавен, приятен, радостен, мил, с усещане за една мека благодат.

И най-хубавото е, че това е само началото.

Прочети още: Интелигентната жена трябва да има много любовници