Миналият път се опитах да разкажа за порива да търсим "магическо вдъхновение" и "поддържаща сила" у самите нас по пътя на себепознанието. Каква практика, терапия, ритрийт, семинар ще изберем, не е от толкова голямо значение. Важното в крайна сметка е да се освободим от раните на миналото, така че да не влияят на сегашния ни избор – на начинa на живот, на занимание, на връзките ни с близки и познати.

Смятам, че е важно да преговоря и това,  че през този процес човек върви сам. Няма значение дали е мъж или жена – за да стигнеш до някаква идея за сърцевината в себе си, в която не е насложено никакво външно влияние, привързаност или отпечатък от изживяна опитност, е от изключително значение да си "взимаш" от практиката, курса, семинара... само онова, което ти трябва и да отсяваш всичко излишно. Особено "излишното" в новите взаимоотношения, които се създават съвсем естествено в процеса на извървяването на този път.

От години ми прави впечатление, че точно в това отношение настъпва някакво масово объркване. Има прекалено много хора – както мъже, така и жени, които очакват, че в резултат на себепознавателното им начинание, ще завържат някоя и друга интимна връзка. Това подхлъзване донякъде е лесно. Поне за известен период хората, които човек среща по този свой път, когото ще нарека условно "духовен", се чувстват добре в среда, която споделя търсенията, вижданията и новите си усещания.

Различните видове медитации наистина могат да бъдат много мощни като споделено изживяване. Но може би, преди това е добре човек да си лепне една напомняща бележка на хладилника: "Доброто споделено изживяване, не е повод за интимност". Това въобще не е проблем на хората, които са имали своя бохемски живот преди това. И знаят правилата на играта със споделените преживявания.

Както в "нормалния" свят е некоректно да напиеш или надрусаш някого, за да спиш с него, точно толкова долно е да опитваш да забиваш гаджета, като ги "надрусаш" с някаква енергия. Колкото и да ми се иска да се въздържа от "осъждане", отдавна ме сърбят ръцете да си го кажа, защото дори е "по-долно", ако човек има някаква претенция, че има т.нар. "духовна осъзнатост". Въобще, като чуя някой, който никога не е бил в отбора на "лошите момчета" да пробутва тантра техники например, кракът ми подсъзнателно прави един тик, от който разбирам, че искам веднага да го ритна в топките. Съвсем по махленски.

Веднъж една моя приятелка, която е все недоволна, че по тези практики и семинари "няма мъже, които стават за секс", се беше разчатила анонимно с един такъв пич, дето много ги разбира духовните неща. Всичко било много забавно и интересно, докато не започнал да я сваля, да иска да я възбужда през "Скайп" и да се отдават на виртуален секс. Попитала го: "Кажи ми как изглеждаш?" и получила отговор: "Ами, какъв да съм – от тези, на които не им върви с жените. На живо няма да седнеш да ме сваляш. Иначе, защо ще ми е да ходя по ашрами в Индия". После с нея изкоментирахме, че този поне е честен. Спряха да си говорят на интересните теми, които бяха подхванали. И той вече не беше толкова умен, а по-скоро досаден философко.

Когато говорих миналия път за "магическото вдъхновение" от "космическите забивки" въобще нямах предвид подобни опити за нелепи свалки. "Космическата забивка" е да усетиш, да се изпълниш, да се слееш с онази същност, която някога монахините са наричали "небесния жених", поради липса на по-съвременна квантова терминология.

Въобще, момчетата с енергиите и духовните учения трябва да имат предвид, че ако успеят да докарат една жена до състояние, в което наистина се свързва с по-висшето си осъзнаване на любовта и после искат да я "чукат", ги очаква съдбата на Сидхарта по Херман Хесе, когато реши, че ще станат двойка с куртизанката, която просветли. Със светлинна скорост отиде във "втори клас" и се наложи да изживее "обичта на хората-деца". Ако ще си на това ниво, върви в баровете и продавай трева, далеч по-честно ще бъде.

Истинската "поддържаща енергия" е изключително силно вътрешно изживяване. Отвъд пола, отвъд разума, отвъд възприятията за познатата ни реалност. Майсторството е, след като свикнеш с това състояние на свързаност, да живееш и комуникираш по-добре, с повече радост, любов с онези, с които животът сам те е срещнал. Защото са си "твоите хора". Отиват ти, точно както ти отиват определен тип дрехи, за разлика от други. Другите дрехи могат да са супер готини, дизайнерски, да стоят страхотно на някоя приятелка, но върху твоето тяло да изглеждат нелепо. Същото е с взаимоотношенията и този принцип не се променя и след някой и друг етап на "просветление".

Знам, че има и жени, които не търсят баш просветление, а просто по-добър живот за себе си и връзка с някой разбран и добър човек, който също се стреми към по-добър живот, осмислен и от хубава връзка. При тях е донякъде оправдано ходенето по разни семинари да съдържа елемента "лов на мъже". И въпреки че се реших на този заядлив текст, ще бъда добричка към тях и ще кажа какъв тип семинари са уместни за този "лов".

Тези, на които ходят практични мъже и при които има повече храна за интелекта, а не само разните му там енергийни и духовни преживявания. От моята приятелка, която се интересува къде има "мъже, които стават..." знам, че в това отношение подходящи са курсовете по НЛП, Хюман дизайн и максимум семинарите, наречени "Инсайт".

Твърди, че и на курсовете по Кабала мъжете били окей. Аз нямам никакви преки наблюдения. Но смятам, че този синдром не е по-различен от идеята на една позната още по време на първите емигрантски вълни, да работи в скъп бижутерски магазин в някакъв щатски мол. Бързо научи, че мъжете, които влизат там, вече имат своя любима, за която купуват диаманти.

На тези семинари и курсове има изключително симпатични мъже. Но те обикновено са там с жените си или имат своята дама на сърцето. И въобще, по-честно към самия себе си е да бъдеш там, където си избрал, за да научиш или изживееш нещо, което те вълнува. Иначе ефектът е от два стола на земята.

С онези, които истински харесвам, интимността е естествено продължение на разливащата се усмивка в мен. Без никаква потребност от разговори за естеството на материята или анти-материята, от която сме сътворени.

И вече съм достатъчно голямо момиче, за да знам, че цялото това пътешествие, на което се отправяш сам, осмисля най-вече взаимоотношенията, за които просто си знаеш, че са "твоето нещо", "твоето момче", което ти отива като дреха, която чувстваш като "втора кожа".