Проблемът ми не е с подчинението, а с подчинителя. Когато усещаш главата на раменете си не само като повод да отидеш на фризьор, а и като онази част от теб, която вечер тежи като воденичен камък от служебни ядове, затиснал усещането за глад, жажда, сериали и секс, мъжът вече не е очакване за приятно прекарване на свещи и цигулка (нищо против романтиката, дай Боже всекиму).

Случвало ли ви се е да прекарате нощта с втренчен поглед в загасения телевизор с едничката мисъл "Не искам никога повече да стана от този диван!"?

Онова непреодолимо чувство за непосилност на битието. С разочарованието, отвращението, ожесточеността и умората от хората. "Прозрението" за света като изпразнен от съдържание и липса на логика и ...справедливост. И не искаш да правиш повече усилие.

После затракват кофите за боклук, бръмват почистващите машини, пробуждат се първите тролеи и идва слънцето. Показва се деликатно първо с едно краче. После безцеремонно се настанява на възглавницата до теб.  Ставаш. Пускаш душа. Слагаш костюма, червилото и обувките на токчета. Почти машинално, отработено. И отработено нокаутираш първия проблем за деня.

Макар и еманципирани, ние мечтаем за мъж, който да свали от плещите ни бремето на глава в семейството. (Ако някоя жена ви казва, че това й харесва, просто ви заблуждава или вече и сама си е повярвала.)

Обаче много елементарно я мислят мъжете тази работа с делегирането на права. Едва ли не, отварят панталоните, показват мъжкото си начало и айде – "Слагай масата, давай дистанционното, почеши ме по гърба!". Бре, па тоя!!!

Естествено, че има значение какво носи в гащите  (Ако някоя жена ви казва, че това не е важно, просто ви заблуждава или вече и сама си е повярвала), но това е само "тръпката" в отношенията между половете.

Аз мога да съм му робиня и то не само в леглото. Мога с удоволствие сто пъти да стана, за да му донеса от каквото има нужда. И където го сърби да го почеша, мога. А дистанционното въобще пък да го отстъпя. И мястото си на волана и това от външната страна на леглото. И правото да определя времето и да казва часа.

Но на доверие получава най-много секс без презерватив. Останалото не е толкова въпрос на доказване и отвоюване, а по-скоро себеусещане, когато съм с него, за по-слаба, по-мъничка, по-ранима. То не се получава с надуване на гърди, тупане по стомаха и мерене на ходилата. Още по-малко с настъпване.

Поради някаква си природна необходимост за оцеляване на вида, биологията е наляла щедро тестостерон в канчето на мъжа и аз съм наясно, че това го прави не просто по-силен физически, но и по-подходящ за водач.

Аз не съм глупава жена и не се боря с логиката на природата. Аз и се подчинявам. И това изобщо не накърнява усещането ми за личностост.

Спомням си как баща ми казваше: "Сол?" и мама хукваше, а аз и се чудех защо го прави с толкова благост и удоволствие. И тя работеше, имаше по-високо образование... Но баща ми беше като скала, върху която ние живеехме. Той никога не злоупотреби с властта и никога не беше детрониран.

Вероятно жената е запазила онази способност на животните (слонове, коне, петли, кучета) да преценят поведението си спрямо човека насреща. Кога да сведат глава, кога да покажат зъби и копита.

Трябва да усетя, че мъжът може да ме води по-добре от мен и да се грижи за семейството ми по-добре от мен.
В противен случай е просто още едно от децата ми.

Първото, което се случва в такъв случай, е краят на секса. Второто – желанието и необходимостта от мъж.