Вече трябва да сте наясно, че подкарвам нова песен, от някоя и друга изтеглена нишка от предишния текст, за да изтъка ново каренце за големия и разнообразен пачуърк на връзките, които намират своето място под завивките.
Първото нещо, което си намира място под завивките винаги е копнежът. Намърда ли се някак против волята ти, даже като мисъл и като вибрираща енергия около тялото, която може да създаде дори илюзия за истинско докосване, пастата е излязла от тубата.
Родил се е копнеж. Не любов. Никога не трябва да се бъркат нещата. А винаги се бъркат. Сигурно затова човечеството е изприказвало толкова глупости за любовта. Тя е устойчивата, неподатлива на дисбаланс божествена енергия на душата ни. И не създава неравновесие, а дълбок и всепроникващ вътрешен мир. Приемане, сливане, неосъждане, свобода, сила, освободена от потребността да властва.
Всичко останало, което свързваме с различни появления на привличането – сексуалното, умственото, привързаността е инстинктивен стремеж, идващ от копнеещата част на ума. Именно на ума, не на сърцето в смисъла му на енергиен център на същността ни. Поетите го наричат "сърце", защото то, милото, се разтуптява заради това, което се случва в налягането на кръвоносните съдове под въздействие на биохимичните процеси в мозъка.
Когато се влюбваме и изпитваме копнеж по някого, обикновено казваме: "не мога да спра да мисля за него". Ако това беше любов в истинския смисъл на думата, нямаше да мислим за него. Впрочем, има дори научни изследвания с ядрено-магнитен резонанс, че този тип влюбване, копнеж и мислене действа на мозъка точно по същия начин и рефлектира на същото място, на което невронните центрове реагират на кокаина.
Физическото сърце се разтуптява по аналогия и поради съвсем същите сигнали, които получава от мозъка. Накратко, това е причината, хората, изпълнени с копнеж, да са по-енергични, да не ги свърта, да не спят по цяла нощ, да се будят рано сутрин. Медицинското наименование на цялата тази работа е "повишено ниво на допамин".
Но най-хубавото на това състояние е, че дори да знаеш какво е описанието на биохимичните процеси, независимо, че си наясно с всички странични ефекти, както при кокаина, така и при състоянието наречено "влюбване", въобще не ти пука, защото една усмивка се разлива в теб. И за такива ситуации е казано: "има ли любов, сексът е неизбежен". По правилно щеше да бъде, ако се каже: "има ли допамин, нещата стават неизбежни".
Сега обаче ще направя още една препратка към предишния текст, чиято идея беше да си кажа репликата, че е много тъпо и неуместно човек да очаква, че ще си намери "мъж" или "жена" по разни семинари, свързани с духовни практики. Въобще, много е смешно някой да си мисли, че организмът би произвел допамин, когато се упражнява в неща като "спиране на мисленето", което почти винаги е абсолютно необходимо, за да се почувстват други нива на съзнание. Накратко, това е причината на вековната традиция, когато човек избира такова посвещение, да избере въздържанието.
Но също така, този романтичен копнеж не е някаква тъмна страна, нито е ниска страст, нито каквото и да било от гадните определения, които му е давала религията. Той е характерен за човешката същност и абсолютно необходим за изживяване на опитност в реалността, в която сме си избрали. Абсолютно необходим е за възпроизводството на вида, необходим е за акумулиране на енергия от Земята. Необходим е дори, за да ти се става сутрин от леглото.
Живеем обаче във времена, в които ни се иска да изживяваме едновременно и двете – този копнеж да ни държи будни и във форма, а също така да развиваме емпатия. Трудничко е. Копнежът ни фокусира в един човек, който изчерпва мислите и света, емпатията изисква разгръщане на любовта и състраданието към максимално голям брой живи същества. От друга страна, всички знаем, че само с емпатия не се живее. И не е толкова вълнуващо желанието да се събудиш, да скокнеш в света, да му се радваш и да го обичаш.
Докато човек е все още неукрепнал в духовните си практики, били те от по-популярен тип като техниките за емоционална свобода, невро-лингвистично програмиране, ефектът от "семейни констелации", различни видове дишания – холотропно, себеинтегриращо или някакво друго, както и гимнастики от серията йога, тай-чи, паневритмия, някакви танци и прочее, нека си даде известен период на въздържание от разбалансираното състояние на копнежа за романтична любов, наречен "влюбване".
Когато поукрепне и се понаучи да бъде наблюдател, когато някоя и друга техника започне да става естествена част от живота му за постигане на вътрешен мир и баланс, нека си позволи този копнеж отново да навлезе в живота му. Откъдето и да дойде – той обикновено те изненадва в гръб. Без никаква необходимост от семинар за себепознание. Разбираш, че е проникнал под завивките, когато една усмивка се разлее в теб.
Тогава вече, белег на осъзнатост е при всеки дисбаланс от това състояние на неравновесие, да се сещате за любимите си техники и да ги ползвате за трансформация на всички възможни предишни предубеждения, травми, неприятни спомени, които сте имали във връзка с този кокаинов кик на допамина. Няма никакво значение дали от тази работа ще излезе някаква връзка или ще бъде просто авантюра, няма никакво значение дали малко или много отново ще ви заболи.
С една приятелка се шегувахме, че това е его-трип (филмът, който започва да прожектира егото), който започва да вади всичките си карти на масата, за да имаме шанс да ги трансформираме.
И когато се подходи по този начин, копнежът си изглежда все такава луда работа, но с всяко разграждане на стара травма, емпатията се увеличава, а усмивката продължава да се разлива в теб.