Катерина Павурджиева е от жените, които вдъхновяват с познанието, красотата и излъчването си. Срещите с нея могат да ти помогнат да станеш по-осъзнат, да се вгледаш в разбиранията си и да се запиташ "Наистина ли това съм аз?" без чувство на неудобство от себе си.

Психолог и психотерапевт с дългогодишна практика в България и чужбина, занимаваща се с йога, медитация, тя е насочила своето внимание към темите за мястото на жените в съвремието и начините, по които възпитаваме децата си. С нея разговаряме за любовта, стереотипите и заблудите, които лесно се превръщат в предизвикателство за повечето двойки.

Според теб съществува ли голямата единствена Любов или във всеки етап от живота срещаме най-подходящата за нас любов?
Аз вярвам, че всеки един от нас има потребност да се чувства единствен и неповторим за някого. И това ражда мита за душата - близнак. Вярвам, че дори и най-еманципираните жени и най-закостенелите в своята роля мъже, искат да има някого, поне един, който да ги обича такива, каквито са, да ги приема такива, каквито са, да ги вижда красиви, дори когато те са ужасно стари, болни или уморени. Ние живеем в себе си с мита за безусловната любов, която сме изпитали един единствен път чрез майчината любов.

А възможна ли е безусловната любов наистина?
Да, ако забравим Егото си е възможна. Но много често ние подхождаме към другия чрез Егото, не чрез Аз-а. Разбира се, трябва да ги има всички биохимични моменти и феромони, които правят възможна срещата между двама. Има хора, срещнали се преди 30 г., които са били разделени, но въпреки всичко срещнали се отново, продължават да се обичат. Това не е приказка, но е различно от приказките, които си разказваме. Самата идея, че има някой, за когото аз съм "Тя" или "Той", може да действа доста успокоително или невротизиращо, в зависимост какъв тип човек съм и доколко съм осъзнат.

Защо отношенията между партньорите се оказват толкова голямо предизвикателство за повечето от нас?
Според мен, основната причина е в разчупването на стереотипите, утвърждавани с хилядолетия. Говоря за стереотипните роли на мъжа и жената. Хилядолетия наред жената и мъжът имат роли и присъствия, приемани за даденост.

От стотина години насам обаче, откакто тече буйният преход към техническата "революция", се получава освобождаване на женския труд. Това освобождаване доведе до криза в мъжкото възприятие. Мъжът започна да губи стабилните и фиксирани точки, на които се уповава до този момент - че той е този, който носи храната, парите, благата. И когато тези дадености рухнаха като сламена колиба, това предизвика драматични промени в мъжа, който започна да си задава въпроса "кой съм аз, кои са моето място и роля", да се сблъсква със собствените сенки, комплекси и страхове. И от тази промяна в статуквото идва голямото предизвикателство в двойката.

Кои са малките камъчета, които обръщат колата на общуването в партньорските взаимоотношения?
Неразбирателството и лошото умение за комуникация. И разбира се, стереотипите. Много често хората общуват през стереотипи и очакват другите да бъдат стереотипни. И тъй като една част от нас не е такава, това започва да предизвиква конфликти. От друга страна там, където имаме по-малко ниво на осъзнаване на собствения Аз, имаме по-голямо ниво на заблуда, т.е на изкривяване на очаквания и комуникация. Непознаването на Аз-а като такъв води до онези предпоставки, които ни се струват като дребни камъчета в общуването, които обръщат колата.

Кои са елементите на пълноценната връзка?
Допълване и свобода.

Ако използваме заглавието на книгата на Ги Корно, "Има ли щастлива любов" вместо въпрос, каква е твоята интерпретация?
За подобна любов трябва да има зрялост, емоционална зрялост. Ако ти си човек, който е израснал в достатъчно свободна и толерантна среда на приемане, ти формираш в себе си тази емоционална зрялост, която дефинира способността ти да намериш човек с подобна зрялост. Няма как един здрав, зрял индивид да съжителства с един не-здрав и не-зрял индивид. Ето защо много често връзките са невротични. Един невротик се вкопчва в комплекса на друг невротик и вместо двама души да се обичат, те обичат реципрочните си комплекси. Вместо да израстват, те подържат тези комплекси в себе си. Това е по-разпространеният модел, което не означава, че другият го няма. Просто се среща по-рядко. Защото за тази любов трябва да се подготвиш, да се научиш и да позволиш да се случи.

Как се подготвяш за зрялата любов?
На първо място е много важна семейната среда, от която тръгваме. Ако тя е невротична и не дава възможност на твоя Аз да се развие, а акцентира върху развитието на егото, нещата тръгват в грешна посока. На второ място, имайки добрата база, ти ще имаш стимула да развиваш Аза си, своите способности. Ти вярваш в себе си, вярваш в своята свобода.

И в този смисъл, къде е мястото на свободата в партньорските взаимоотношения?
Там където има зависимост, няма свобода и любов. Свободата не означава бягство от отговорността на съвместното съжителство, не означава не-споделяне, защото тогава не може да има съжителство. Означава да успяваш да развиваш своя собствен потенциал. Много от мъжете в момента страдат от комплекса "страх от обвързване". А повечето не разбират, че няма как да има съжителство, ако няма форма на обвързване между двамата партньори. От обвързване се страхуват онези хора, които не се чувстват свободни. Защото ако аз се чувствам свободен, мога да избера на кого да дам свободата си, и когато вече не ми е добре, да си я взема обратно.

Двойката се разпознава по общите неща, които я свързват, но общото не бива да е всичко, което изчерпа човека. То е само една част от него. Преди всичко човек е индивидуалност, той е Аз, има таланти, мисия, кауза, интелект, образование и т.н. и тези неща трябва да бъдат запазени. Защото, когато сме се срещнали, точно това те е впечатлило в мен и обратното. Ако аз загубя своята индивидуалност, аз автоматично губя любовта ти. Това, че всеки може да има лично пространство е важно, ако не се предава доверието в двойката. Това може да е добра алтернатива на съвместно съжителство, което да храни двамата и да ги стимулира към развитие.

Как би разтълкувала верността? Какво означава да си верен във връзката с любимия човек?
Верността е въпрос на избор, съвест и зрялост. В идеалния случай, верността следва да бъде дефинирана между двамата. Тя зависи от житейската възраст на човека. Когато си млад, имаш нужда да експериментираш, да натрупаш опит. Когато стъпваме в трайни отношения един с друг, това е форма на заявка, не само пред света, но и пред другия човек. Много хора имат извънбрачни връзки, и по някакъв начин са създали баланс между постоянния партньор и другите връзки. Ако приемем, че сливането на мъж с жена не е само на физическо ниво, нито само на емоционално и чувствено ниво, но и на духовно ниво, тогава всяко нещо в добавка би замърсило тази общност. Но всичко е въпрос на осъзнаване и избор.