Независимо, че защитавам и обожавам мъжко-женското приятелство и ще продължа да го правя, защото смятам, че е по-еволюиралата форма на взаимоотношения, продължавам да твърдя, че репликата "Хайде да си останем приятели", всъщност е изключително предателска и образно казано, трябва да се забрани със закон. В това няма противоречие.
Тя обикновено се произнася, когато връзката е започнала в леглото с някакви относително категорични индикации, че е от класически тип. Но в някакъв момент, единият от двамата е преценил, че това не му изнася и решава да използва този "цивилизован" начин да не нарече нещата с истинските им имена. Искал да прави секс, правил, не знае какво да прави по-нататък, не му се поема отговорност за друг човек, отдаден е на кариерата си, на пълната липса на такава или просто не е забравил някоя предишна връзка. Което всъщност не е много приятелско, ако наистина искаш да бъдеш приятел.
Знам, че това е нормална част от грешките на растежа по отношение на този формат на взаимоотношения и затова ще опитам максимално толерантно и с разбиране да маркирам разликите.
Няма да забравя един много смешен случай по тази тема, който всъщност е емблематичен. Бях във вихъра на нова връзка, дните и нощите се сменяха в някакъв ритъм, на който не можех да хвана края и началото. Преливаха между динамиката на работата ми, бързането да свърша всичко, за да отидем хем на всички културни събития и купони на наши приятели, хем да се видя със семейството си, хем и да бъдем максимално време насаме.
Няма много време за сън в този ритъм. Часове, дни, седмици се бяха превърнали горе-долу в един дълъг ден. Съществувахме в един цикъл на постоянен адреналин, изтощение и отново отначало. И така, докато този ден не беше прекъснат от телефонното му обаждане, докато бях на работа. Тогава работех в новините на БНТ, а той се обади точно преди обедна емисия, когато трескаво подготвяхме и записвахме "на пожар" репортажите.
За още по-голяма драматичност, обаждането ме завари в монтажната. А ние с монтажиста, толкова бързахме, че дори не бяхме седнали. И ето в такъв момент, моят тогавашен любим се обади с култовата реплика: "Искаш ли да си останем приятели?". Аз набързо казах: "Да, добре" и затворих телефона. Мисля че осъзнах какво ме е попитал няколко минути по-късно, когато касетата с видеоматериала вече беше в студиото и тръгна шапката на "По света и у нас".
Вдигнах телефона и на свой ред му зададох най-неочаквания въпрос: "А това означава ли, че довечера няма да ходим на премиера?". И чак когато ми отговори с "Да", май схванах какво ми казва и съвсем по женски вдигнах скандал. Първо, че ми се обажда в най-напечения момент, второ, че въобще ползва телефона за това и трето – как така си въобразява, че от днес за утре ще ми прекъсва връзките и с компанията ни. Казах, че той няма да ходи на премиерата на неговия най-добър приятел. Аз ще отида. Някъде в тази моя тирада, той се вклини с репликата, че много съжалявал, но осъзнал, че обича друга жена.
Окей, стават такива неща. Гадно е, тъпо е, но това са нещата от живота. И те отминават. Човек обича, а после не обича. Само че кажи точно това, а не "тра-ла-ла"-то, че сега ще станем първи приятели, сякаш през изминалите дни и нощи не сме били любовници. Приятел, ама друг път. Никакво приятелство не е това, а чисто предателство.
Приятелите по принцип са хора, които ходят заедно по купони, на кино, на премиерите на приятелите си, те споделят общи места на социализация. На практика, когато се разделяш емоционално с човек, с когото имате обща среда и интереси, се получава така, че в известен период от време, единият от двамата е не само емоционално прецакан, а и социално. В досегашната култура, това обикновено е жената, защото в общи линии мъжете приобщават жените към средата си, а не обратното.
И сега, докато го пиша, за първи път осъзнавам, че тогава съм направила нещо като мини революция в тази схема. Той уважи правото ми на общуване с общата ни артистична среда. Появи се чак след три месеца, когато вече беше престанал да обича, там която си мислеше, че обича. И така. Това е един от най-добрите ми приятели в следващите 20 години, с когото много се смеем, когато се случи да разказваме тази история. Но и той си научи урока и ми е споделял, че в следващите си връзки, когато е идвал моментът на раздяла, не е говорил глупостите за внезапната смяна на статута в приятелски.
По правило, човек трябва да внимава при създаването на емоционални връзки, когато социалният живот е в едно и също пространство. Първо, за да не се преплетат прекалено много баджанашки връзки. Прекалено много бивши на едно и също място създават известно напрежение и неудобство. Второ, защото на каквито и да се правим, има дискомфорт и за двете страни.
Не всички имат необходимата емоционална интелигентност да се справят с такива ситуцаии. И трето, което в случая е по темата, за никакво приятелство не може да става дума, когато между вас съществува напрежение от интимно естество. Основната характеристика на мъжко-женското приятелство е, че тези двама души, се чувстват изключително свойски заедно, споделят си свободно всякакви неща, не се притесняват, че някоя бивша или настояща любима ще се притесни или ще ревнува от тяхната връзка. Това е човек, с когото можеш да прекараш много приятни часове, споделяйки общи интереси. Някой с когото "говориш на един и същ език" и с когото можеш да си отдъхнеш от напрежението на междуполовите отношения.
В някои случаи е възможно тези отношения да прераснат в стабилна връзка, но сложите ли му този залог е твърде вероятно нещата да не се развият по този начин. И да се появи разочарованието. И краят на приятелството. Най-мъдрият подход е да оставите нещата на естествения им процес, да се влюбвате в когото друг си искате, но да си знаете, че винаги има едни хора, с които се чувствате толкова добре, колкото със себе си. Това е най-прекият път към безусловната любов. Затова и смятам, че са еволюционни.