Наскоро Edna приятелка каза: "Колко ми беше лесно преди. Оправях се само със спорт, после едно голямо питие, смях и един прекрасен секс. Сега, освен че ходя при фройдистки психоаналитик, посетих астролог, който ми начерта живота на карта, бях на консултация със специалист по невролингвистично програмиране, ходих на „хюман дизайн”, за да разбера, че онова, което мислех за своя колебливост, си било съвсем наред и всичко което се иска от мен е да не взимам прибързани решения, когато най-много ми се иска да ги взема. Дотук добре. Не ми е комфортно, но се опитвам. Една прителка редовно и безплатно ме коучва, когато ми се бърза, а трябва да изчакам и да се успокоя. Бях на Бали, където ми почистиха рожденната дата по особено мръсен начин. Утре съм на сеанс при една Юнгианска психотерапевтка, записах се и на холотропно дишане. Ще пробвам и семейни констелации и защо не – техниката за емоционална свобода. Така ще си наместя мисловните полета*, че ще отлетя и няма да ме видите повече..."

Разбира се, продължихме разговора с шеги и закачки. Преговорихме си дзен притчата "преди просветлението носих вода, цепих дърва. След просветлението нося водя, цепя дърва", в стил, че "след просветлението пак ще има спорт, питие, смях, секс", но вероятно някак по-осмислен.

Дали ще се самоиронизираме, докато търсим различни пътища, за да узнаем какво се случва с нас и защо не може да е малко по-просто, както ни се струваше някога, че е било, няма никакво значение. Винаги е по-добре да е весело, да не се вкарваме в голяма сериозност или драматичност. Но фактите, са си факти.

На който и самолет да мислим, че можем да се качим, за да се спасим от спецификата на кризата в България, ще попаднем на същата криза в друг натюрел. Каквато и работа да започнем, ще трябва да се съобразяваме с икономическата ситуация и проблемите в конкретния сектор. Каквато и интимна връзка да имаме, в момента тя преживява своите трусове по отношение на романтичните илюзии. Извинявам се на онези, които са убедени, че всичко им е наред. Но времето ни е такова – няма нищо сигурно.

Много често типичните стратегии на успеха се сгромолясват дори пред изумения поглед на майсторите-практици. Извинявам се и на всички, които вярват, че формулата "спорт-питие-смях-секс" решава проблемите. Дори и да имат известен облекчаващ ефект, като временен аналгетик, нито почивката сама, нито масажът, нито само някаква гимнастика, без значение дали е западна или източна, сами по себе си не премахват блокадите в психиката, които невинно, покрай питиетата и секса сме си натрупали като опитност.

Ние сме емоционални същества. Във всеки един момент разнообразни усещания преминават през нас като река, в която има цял спектър от чувства. Добре сме се научили да ги прикриваме, за да не изглеждаме уязвими, но те остават в нас. И ни управляват живота през цялото време. Причината е съвсем научна – в центъра на мозъка ни има един център, наречен „амигдала”, който отговаря за реакциите ни, известни като "бягство и борба". Макар да е бил изключително ценен за примитивния човек, той все още си функционира, точно както все още ни растат "мъдреци", които не ползваме, но от които нечовешки страдаме, когато тръгнат да растат в устата ни.

Този бадемовиден център сканира хоризонта за някаква евентуална опасност, за да ни предпази от негативно преживявания и не се интересува дали стресът е от съблезъб в храстите, или от шефът, който ти тръска папката на бюрото, недоволен от работата. Той си знае неговото - сравнява обстоятелствата в средата, където се намираме в момента, с данни за предишни неприятни преживявания, съхранени в паметта, и когато открие връзка, ни предупреждава за евентуални проблеми. Може да не си спомняме, че сме се изложили някой път в училище на дъската, но сега този център ще ни кара да се предпазваме от публични изяви. Той е складирал във файловете си информация за всяко едно емоционално разочарование от най-ранна възраст и талантливо ще ни предпазва от обвързване и от взаимоотношения, които ни напомнят за емоционална травма от преди.

Преди години, една фармаколожка, д-р Кандис Пърт, прави интересно откритие – във всеки един момент, в който имаме емоционално изживяване, независимо дали то е свързано с удоволствие или стрес и разочарование, в нас се образуват т.нар. "молекули на емоциите", известни като "пептиди".

И, както тя казва: „Когато емоциите ни се променят, съвкупност от пептиди пътуват през мозъка и тялото. Те буквално променят химията във всяка клетка на нашето тяло”. Единственият начин да направим нещо, за да ги освободим, на първо място е да ги осъзнаем. Да си признаем, че изпитваме неприязън, срам, страх, чувство на недооцененост, че ни боли, че ни е трудно, а не да се правим, че сме „над тези неща”.

За всичко това определено е нужна помощ от страничен човек – терапевт, който е наясно, че не сме сами в тези преживявания. Те са характерни за всеки човек и цинизма е самозащита, за да не изглеждаме слаби. Всъщност, единствената сила е да сме честни, че всъщност толкова много ни пука, че всеки момент ще изтрещим. Едва тогава можем да направим нещо – да изберем един или да опитаме няколко различни начина за тяхното освобождаване, докато намерим своя път.

Мога да разказвам още много, но по важното е, че точно както в социално-икономически и политически план преживяваме криза на всички нива, има разочарование от всички модели на държавно управление и видове "демокрация", така е и в личния ни свят.

Всички знаем със сигурност какво не искаме, но все още не знаем какво искаме, така че да бъде уместно и за цялото. Като целокупен човешки опит сме изживели всякакви модели на партньорство. Знаем със сигурност какво не искаме, но още не виждаме модел, който да ни успокои, че може да му се има доверие.

Е, няма модел. Докато всеки един сам не трансформира у себе си старите модели и не започне да създава собствения си свят според  най-чистите си и нежни чувства, няма и да има. Определено бих могла да кажа, че сега сме в ерата на рушенето на илюзиите за сигурност, които ни вмениха много стрес и ограничения. Сега сме в периода, в който чистим авгиевите обори. Какво ще е после... никой не знае. И никой няма да ни каже. Никога в човешката история не е била по-валидна истината – всеки трябва да започне от себе си.

Единственото, в което съм сигурна от личен опит, е, че това търсене и преоткриване на себе си е толкова интересно и вълнуващо, че в нито един момент не може да ти стане скучно.

Забавлението е безкрайно. А това определено е бонус. 

*През 90-те години на ХХ в. психологът д-р Роджър Калахан разработва своята "Теория на мисловните полета", която става основа за развитието на терапиите "Техника за емоционална свобода" и "Семейни констелации".