Преди време един психолог беше помогнал на моя приятелка да определи какво наистина търси като партньорство с един много надежден тест, наречен "Деветте квадратчета". В девет квадратчета се пише онова, което наистина смяташ за важно, включително хобитата и културните си предпочитания, защото е ясно, че човек, който много обича да пътува и не го свърта на едно място, няма да може да съжителства дълго с домошар, за каквато и любов да си говорим.

Аз например, мога да преценя дали има смисъл да се занимавам с някого само заради нещата, които си поръчва в менюто в ресторант, и отношението му към виното. Може човекът да е много симпатичен, но ако храненето е важно за теб, посмъртно няма да можеш да се разбираш и с най-милия човек, на когото му е все едно с какво се храни. Ако сексуалното привличане е чак пък толкова неудържимо (колко пък да е неудържимо), може да се изкара някоя и друга краткотрайна афера, но е напълно безсмислено да спиш с един, а да вечеряш с друг, нали така?

Ето такива неща се пишат в деветте квадратчета – дали е важно да е стабилен (като доход) мъж или ти е все едно, стига да е артистичен. Дали е нощна птица или чучулига. Физически е трудно да се срещнеш и общуваш с някой, който обича да си ляга в 22,00 и да става в 06,00, а на теб ти идва вдъхновението за всичко след 21,00-22,00 и те държи докъм 05,00 сутринта. За какво е окей да е консервативен и за какво – широкоскроен.

Не става дума за това "как се отнася с теб" все още. То, как се отнасят с нас и без друго, от нас си зависи. Но като правило, хората със сходен вкус, се отнасят към другите и себе си, както към собствения си вкус. И ако на тази деликатна подробност се обръщаше повече внимание, много мъки на много двойки, щяха да бъдат спестени. Но както и да е. И цялата работа е после да срещнеш някой, който отговаря на 3 до 6 квадратчета. Ако отговаря и на 9-те, е кофти. Идеализиран е, илюзията ще се срути.

Моята приятелка научи всички да си правят този тест и онова, което винаги ни правеше впечатление е, че постигахме завидно единомислие в това, че ни е важно човекът да е от нашата "среда". Когато си от една и съща среда, има фундаменти на взаимоотношенията, които са ясни, не трябва да се обсъждат. Тогава са сравнително ясни и културните, и кръчмарските предпочитания. Начинът на живот като цяло.

Общата среда създава комфорт, че сме си "в семейството". Може да е големичко и твърде условно "семейство", но все пак... ако сте играли като деца по едни и същи дворове, учили сте в едни и същи училища, споделяли сте общи компании в гимназията, имали сте общи интереси в университета и дори през всичкото това време да не сте били близки, а просто познати, в един момент се оказва, че ходите по едни и същи заведения, концерти, къмпинги, дестинации, защото цялата тази "среда" е заложила и формирала едни и същи вкусове към начина на живот.

По тази причина изискването за "средата" много трудно може да бъде прескочено. То е станало част от теб, дори повече от семейното възпитание. Защото докато семейството се е грижело да защитава и храни, за да си спокоен във външния свят, този външен свят е станал причината за истинското порастване. Знаете, всички онези първи любови, приятелства, предателства, срещи и разлъки, общи проекти, общи провали, общи гаджета, прегрупиране на компании и негласни правила за принадлежност в тези компании... Трудно е да бъде игнорирано. Все още има едно неписано правило, че мъжете могат да водят колкото си искат нови жени в компаниите, които чувстват като свои, но жените – не.

Жена не може да впише новия си мъж в групата на момчетата, които са свикнали да са си заедно. Затова и желанието за това мъжът да е от познатата "среда", всъщност е силно ограничаващо. На практика означава, че неизбежно ще избираш сред мъже, които са имали отношения с жени, които много добре познаваш. Ще избираш сред мъже, които в най-добрия случай са добри познати на предишни твои гаджета. И въпреки това средата си е важна. Моята приятелка, която ни запозна с теста с квадратчетата, уцели бингото, защото си намери чужденец, който – бинго – мъжката компания хареса. Не съвсем веднага, но сравнително спокойно го прие след няколко достатъчно добри купона.

Другите са принудени да проявяват доста голяма емоционална зрелост, за да преодолеят неудобството, че тук и там, навред, се появява я някой бивш, я някоя бивша. Преди време на моя позната ѝ се наложи да направи цяла пиар кампания на бившата на гаджето си. Направи я. Работа, какво да се прави. Но никак не беше приятно. Много беше нелепо, при положение, че приятелят ѝ въобще не ѝ говореше за тази бивша, но покрай нейната работа, се наложи тя да внесе "присъствието" ѝ у дома им... включително и пълното недоумение – какво толкова ѝ е харесвал, няма никаква логика да харесва жена като мен и жена като нея, това не са противоположности, а напълно различни светове... такива едни неща.

За мъжете не знам как е. Един приятел ми сподели, че той бил по-спокоен, когато знае кои са бившите гаджета на приятелката му. Чувствал се доста по-несигурен, когато не познава тези, с които е била. Всякакви хора. Проблемът на общата среда несъмнено е такъв... Но в крайна сметка, поне жените, с които аз общувам, сме на мнение, че въпреки това е по-добре. С един куршум – два заека, дето се казва. Хем узряваш емоционално, хем си имаш и относителното спокойствие, че "всичко си е в семейството". Усещането за принадлежност към средата, в която живееш, може да се определи като една от най-сигурните основи за развитието на любовта.