Наскоро, моята приятелка Дарина Такова, написа във "Фейсбук":
"Първата фаза на една любовна връзка се наричала "рекламна". Или както казвам аз, когато ти се струва, че слънцето изгрява от задника на любимия. То са стойки, то са чупки, то са поезии, сваляне на звезди, слънца и галактики. Разказват се истории, вицове, пеят се песни, дори се стихоплетства.
Жената се чуди с какво да се закичи и какво да сътвори, за да засвидетелства уникалната значимост на партньора. Гледа го като фараон, а той я нарича "богиня". Казва ѝ, че никога не е имал друга като нея, а тя свенливо заявява, че той е първият ѝ мъж... "къде си бил досега?", "ти си ми подарък от съдбата", "и аз съм си мислила, че познавам секса..."
Мммм.... След третия месец всичко си идва на мястото. Слизаме от черешата и идват сериозните задания във връзката. Тези, които ще определят дали тя ще продължи и ще се развие или ще драснем още една бройка в тайните тефтери..."
Ех, тези тайни тефтери, какво ли не съдържат! Колко истории, вицове, стихоплетства, рисунки, възторг, яд, сълзи, надежди, заричания, самоотричане, вричане, ново вдъхновение... въпроси "защо пак?", отдъхване "този път е различно".
Колко романи, стихосбирки, песни, картини, или заричания "мога роман да напиша" съдържат изписаните им страници.
Не е задължително всички да пишат, пеят и рисуват, няма и нужда.
Но тези, които поради естеството на призванието си го правят, колкото по-назад във времето прелистват бакалските сметки с пито и платеното във връзките, толкова повече им се изяснява картинката, че на колкото и години да станем, през каквито срещи и разлъки да сме минали, винаги е едно и също и винаги е различно.
Но не е омагьосан кръг. Спирала е, която при всяко завъртане в посока изживяване, което ни изглежда "същото в пембено" и "няма нищо общо с преди", внася у нас нов нюанс в собственото ни разбиране за любовта и нейните многообразни проявления и разгръщане.
Естествено, че първо се стъпва на нещо познато – добре познатата основа, пък нека е рекламна и с перо в задника, ако ви харесва. Кокетството и разцъфването по време на рекламния период е толкова симпатично и сладко, нека го има. В случая е по-важно да имаме предвид какво наистина се случва и какво би помогнало този път наистина да е различно.
Какво е онова отношение, което би било много освобождаващо по отношение на травмите, разочарованията и ограниченията, които си показват главичките, рогцата и капризите веднага след рекламите?
Под статуса на Дарина имаше многобройни коментари кой какво казва в този първоначален период и това лъжа ли е или самозаблуда. Сами се сещате, че имаше и много коментари на изречението, че "той ти е първият" и необходимото уточнение, че от една определена възраст и жизнен опит, то е смехотворно и може да се каже поне, че е третият.
И че третият или трийсет и третият, няма особено значение, стига ти да се чувстваш сякаш ти е за първи път, за да изживееш чисто ново откровение въпреки опита и паметта на тялото как се случват нещата чисто технически. В крайна сметка, колкото повече техническите умения са на автопилот, толкова повече внимание може да обърне човек на сетивата и дълбочината на усещанията си. Така че нищо не пречи да ти е за първи път и след 3478-мия път.
Разбира се, всички тези коментари, ме подтикнаха и аз да се изкажа. Затова попитах: "А представяте ли си да кажеш на някого: Господи, колко се радвам, ти си същият като предишното ми гадже! И този виц, така сладко го казваш, нищо че ми беше втръснал, когато едно друго бивше гадже го разказваше... Сега пак ми харесва.
Ех, ама колко е хубаво, че ми харесва все един и същи мъж в различни тела и колко съм щастлива, че си имал жени, които добре са те научили къде да докосваш и как да изтръгваш наслада у мен, направо ми се иска да им изпратя цветя по куриер за добрия вкус.
И колко е хубаво, че предишния път, когато бях толкова ревнива, научих, че това само вгорчи моите изживявания, с нищо не попречи на добрите отношения между мъжа, когото обичах и тези, от които го ревнувах. И колко е прекрасно, че сега и през ум няма да ми мине да се откажа от приятното събуждане до теб заради подобни глупости, които нямат общо с мен. И колко е чудесно, че всеки има толкова готини бивши гаджета, с които му е станало скучно или нещо не са се разбрали кой къде го боли след първите три месеца, иначе как щяхме да се срещнем... А като се замислите, това си е самата истина".
Знам, тази истина не може да се каже чак така откровено. Но поемам целия риск и отговорност да я кажа публично, за да си я кажете поне на себе си. И да се освободите от притеснителните и ограничаващи въпроси "защо пак на мен?", "Какво и защо отново се прецака?".
Няма прецакване. Има естествен процес, роден от самата вътрешна природа на душата постоянно да преоткрива любовта и да разширява разбирането си за нея. Не търсим нито половинки, нито третинки, нито целостинки. Винаги търсим само едно и също нещо – изживяването.
Влюбваме се в самото изживяване. Във възможността отново да влезем в това магическо пространство, в което може да навлезем само заедно с друг човек, за да се роди един нов свят на възможности и разширение по отношение на онова, което сме готови да приемем и да създадем в живота си.
Или както заключи Дарина, която също много добре ги разбира нещата: "Ммм, да. Любовта е вечна. Само преминава от един обект към друг".
Ммм, да. И както казва Джулиан Барнс: "Любовта на другия не може да те направи щастлив, може само да отключи способността за щастие у теб". Вярно е, че може да отключи и способността за нещастие, но няма нужда. Просто следващия път, когато се изправите пред избора как да оценявате срещите в живота си, представете си, че отивате на доктор който ви пита:
Какво избирате – да се разболеете, за да се излекувате или да позволите на щастието във вас да ви изцери дори от онова, от което не подозирате, че сте болен?
За себе си мога да кажа, че вече не съм нито достатъчно млада, нито достатъчно глупава, за да избера първото.
А бях, иначе откъде щях да знам, че е такова голямо "губивреме". Бъдете секси и избирайте изживявания, които отключват способността ви за щастие. Това е накратко поуката от тайните тефтери.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
"Семейството не е за да си щастлив. То е отговорност"
Съкровища в емоционалния багаж
Толкова лесно, колкото усмивка