Длъжен съм да отбележа, че книгата "Малкият принц" буди възхищение у мен и в същото време провокира нотка на завист към изключителния талант на Екзюпери като автор. Умението му да казва дълбокомислени неща с малко думи е въпрос не само на таланта, но и на вродената му гениалност, до която ни е позволил да се докоснем чрез произведението си.  Затова - поклон!

Сещате ли се за образа на розата в книгата? Спомнете си как тя не е обикновена роза, не е обикновено цвете, а символ на любимата - единствената, истинската, така както розата е единствена на планетата на Малкия принц. Тя е красива, очарователна, трогателна, но в същото време със своите недостатъци - капризна и взискателна. Но Малкият принц се грижи за нея с голямо удоволствие и се стреми да я предпази от опасностите. Спомнихте ли си?

А сега да ви попитам друго - замисляли ли сте се някога на какво биха се крепили взаимоотношенията между двата литературни образа, ако ги пренесем в днешното забързано, подозрително и сиво ежедневие, когато Малкият принц вече не е толкова малък и идеалистичните му мисли за живота са изместени от тези в света на възрастните, а розата е осъзнала вече своята незаменима красота? Какво ще да е това нещо, заради което ще се заражда и ще се поддържа устойчива тяхната връзка?

Ще ви потопя в един кратък, абстрактен разказ, подобен на творбата на Екзюпери,  за да дам отговор на тези интересни въпроси.

"Добре де - разсъждаваше порасналият Малък принц - жените са цветята в поляната, наречена живот. Тогава, както всички други растения, така и розата се нуждаe от хранителни вещества и вода, които си доставят от почвата. Имайки предвид днешното напрегнато ежедневие - продължаваше да умува, - излиза, че  съвременните цветя растат изключително и само върху, хъм, нервна почва."

В своите разсъждения порасналият Малък принц разкри причините за цялостното поведение на розата - нервната почва. Изведнъж разбра защо толкова време трябваше да си къса нервите, докато я убеждава, че ще се грижи внимателно за нея. Нервите са жизненоважен елемент за подхранването на почвата й, а когато някой е готов да ги скъса заради нея и още по-важно - вече го е направил, това означава, че той е доказал готовността си да пренебрегне себе си в името на нуждите на розата.

"Не трябва да съдя никоя роза, когато ме провокира да си изтървавам нервите - кореше се за стари грешки Принцът. - Неволно го правят. Това е техен инстинкт за самосъхранение. Така отново си подсигуряват вещества за подхранване на нервната почва, върху която растат. Миличките! Ами когато ме карат да си хвърлям нервите на вятъра? Пак не трябва им се сърдя. Просто мислят как същите полезни вещества да достигнат и до другите рози. Имат сложно изградена система за взаимопомощ и поддържане на своя връх в растителния социум. Винаги с прикрити действия успяват да поддържат баланса  на съществуването си."

След тези дълбоки размишления, докато се разхождаше из широката поляна, Принцът срещна друг такъв - още по-пораснал. Разказа му надълго и нашироко своите виждания по отношение на цветята. Оказа се, че двамата споделят едни и същи мисли, макар че всеки говореше за своите цветя. Не след дълго обаче по-порасналият Принц се обърна самоуверено към събеседника си и каза:

- Слушай сега какво ще ти кажа! Аз, моето момче, когато бях на твоята възраст също мислех като тебе. За добро или лошо, когато пораснах, разбрах, че съм бил прав за тези неща. Но ще ти кажа и друго нещо за цветята, което всеки принц рано или късно осъзнава. Имай предвид, че някои от тях дават и плодове, но не всички дават да им ги вкусиш по всяко време, когато ти си пожелаеш. Ако искаш да си гарантираш, че ще получиш разрешение за достъп до плодовете, че да им се радваш, то трябва първо ти да доставиш радост на цветята. А какво обичат те? Обичат да ги поливаш редовно. Но с какъв алкохол ще ги поливаш вече зависи от индивидуалните им предпочитания. Понякога и себе си ще трябва да поливаш по същия начин, за да може да виждаш дори в плевелите вълшебната красота на цветята.

След тези съвети по-малкият започна още да любопитства:

-  А някой ден, ако искам да взема цветето вкъщи?
- Това вече го пише във всеки наръчник за отглеждане на цветя - отговори, усмихвайки се по- порасналият Принц. - Внесени в жилището, цветята срещат нова среда, различна от естествената им, към която те или се нагаждат, или загиват. Важно е да знаеш, че  замърсяването на въздуха в дома им с бензинови и алкохолни пари им пречи. Някои от цветята не търпят и тютюневия дим. Прах в стаите също не понасят -  той затруднява особено жизнените им процеси.

Унесени в приказки и взаимни съвети, разхождайки се по същата поляна, принцовете подминаха няколко рози, които се бяха обагрили в най-красивите си нюанси именно заради тях. Разочаровани от разсеяността на принцовете, цветята сведоха надолу листата си. Само едно измежду многото дочули разговора им не издържа и се провикна:
- Ей, загубени принцове! Кога ще разберете, че красотата на розата не се изчерпва  единствено в нейния цвят. Имаме стъбло, листа, бодли и аромат – всяка различен. Имаме душа и сетива - когато ни е студено, ви търсим да ни стоплите, когато грее слънце, искаме да споделим приятния момент с вас. Кога ще разберете тези неща за нас? Кога?

Принцовете се обърнаха да видят коя роза извика  ядосано тези думи, след това се спогледаха един друг, повдигнаха неразбиращо рамене и продължиха безцелно по пътя си, неспирайки да анализират кое е важно и кое не, за да бъде спечелено едно цвете.