Един мъж се приближил към хубава жена в приятно бистро и я попитал: “Какво пиете, красавице?“

“Single malt, 50-годишно”, отвърнала тя.

Ааа, пийте си, няма да ви преча...

Това е виц, разбира се, но пък ми напомни Edna женска вечер преди време, когато моя приятелка проливаше сълзи над въпроса: “Защо? И какво пак се обърка”. А друга ѝ каза: “Смени си най-накрая роувъра с някоя по-обикновена кола и ще си намериш мъж”. Трета не беше “за” такъв компромис: “Според мен, мъжът ми нямаше да е с мен, ако нямах БМВ. Вярно, че е чужденец, а в неговата култура е нормално жената да може сама да се издържа, но искам да кажа, че не трябва да смъкваш нивото си.”

Дванадесет бутилки новозеландски совиньон блан по-късно, към 5 сутринта, в компанията на нещо като “Single malt” вече бяхме отсяли зърното от плявата и говорехме единствено за това какво може да превърне чистотата на любовта ни в нещо с чистотата на характеристиките на “Single malt”. Едновременно чисто, квалитетно, скъпо и много желано.

Първата част от разговора, естествено, беше леко повърхностна. Приличаше на слабоалкохолната бира – уаш, която се получава от първата дестилация на ферментиралия малц. В производството на уиски, утайката от първия етап на дестилация се дава като храна за животните. В човешкия ни свят непрекъснато се удивлявам колко хора са склонни да се хранят с утайката от този първи процес. И после се чудят защо им е кофти. Но както и да е.

Ние сме грамотни момичета и знаем, че причините за неудовлетворение в емоционалния ни свят изискват вглеждане в собствения вътрешен свят – знаем си, че и в нас върлуват различни демони под формата на страхове, комплекси, чувство за вина, някакъв първичен срам.

В продължение на хилядолетия, посланията, които сме получавали от жените в рода си по отношение на познанието за живота, изобилието и парите, са крайно деформирани от моделите на взаимоотношения в познатата ни цивилизация. И в общи линии сме готови да се гмурнем до дъното, за да преоткрием изначалната чистота и същност на женската енергия.

Така че, всяка една от нас е пристъпвала прага на някой терапевтичен кабинет, езотерична практика или най-малкото е изчела необходимата литература, за да знае, че чистотата на любовта зависи първо от това да остраниш от себе си нежеланите примеси. При производството на уиски, това става на третия етап – след като вече се е дестилирало първото вино (low wine). Тогава основната задача на технолозите е да “отрежат” чистия спирт най-вече от едни примеси, които се наричат алдехиди и естери. В женския ни свят това е аналогията на чувството за вина и срам.

Сегашните модерни учения настояват, че трябва да приемаме всичко като част от нас, защото всичко е част от творението. Но там е работата, че вината е проникнала у нас от великата черна, тъмна пустота. Срамът е производен на вината. И мястото им е обратно в пустотата. Тези примеси нямат никакво място в чистотата.

И в емоционалния ни живот, и при дестилацията на уиски, за да се получи необходимото качество, “опашката” и “главата” на остатъка без примеси се отделят, но се запазват, за да бъдат добавени като специфичен аромат по-късно. Най-голямо внимание се отделя на “сърцето” – централната част на алкохолния поток. Тя е готова, когато достигне средно ниво на алкохолно съдържание 70-72⁰ и едва след това се разрежда с изворна вода до 63⁰...

Шотландците очевидно помнят едно-друго от древните знания. Ако искаш “вода на живота” (както те наричат уискито), трябва да се погрижиш най-внимателно за сърцето. Необходимо е то да достигне определена честота – може и в херцове, може и в “христово съзнание”, то е едно и също, само мерните единици са приспособени към различна аудитория (като целзий и фаренхайт). И после да се разреди с вода от извора – в нашия случай с реалност, в която попадаш, но максимум 10 градуса (или колкото там се пада в херцове) по-ниско трептене. Иначе ... “ще се обичам сам”, както пееше някога “Нова Генерация”.

Правилото е, че колкото по-кратък е този процес, толкова повече продуктът е без характер и аромат. Ако процесът е прекалено дълъг, има опасност уискито да придобие неприятен и тежък аромат. И тук средният път е ключа към успеха. Който разчита, че може само малко да се рефрешне и да си поотвори сърцето, си остава без характер и аромат. Който прекали с отварянето на сърцето, става неспособен да се интегрира сред себеподобни. Може да ги обича колкото си иска безусловно, ама няма тяга те да си кажат “искам и аз”.

В общи линии, най-често се получава ефектът с 50-годишното уиски от началото на текста. “Обичаш ли ме?” - “Обичам всички безусловно”- “Аааа, добре, обичай си ги.”

Следователно е важно да не подценяваме онова, което сме постигнали – и като статут, и като характер, и като отваряне на сърцето, но е позволено да смъкнеш от това ниво някъде около 10 пункта. Не повече.

И тогава ще има с кого да си играеш.