Тези дни, покрай протестите, в които може и да няма много ясни и конкретни искания и на практика никой не може да отговори, каква точно му е визията за едно възможно бъдещо управление, но въпреки всичко знае, че е там, за да заяви своите ценности, се сетих за модела на Ноевия ковчег.
И Ной не е имал много ясни и конкретни искания и едва ли е можел да отговори каква му е визията за бъдещето. Знаел е само, че трябва да събере по една двойка от всеки вид и да ги качи на кораба, за да оцелеят. И като гледам всички семейства с малки деца по жълтите павета, в един от дъждовните дни, се сетих и за тази метафора. Че протестиращите са като един вървящ Ноев ковчег.
Във философията, Ноевият ковчег е модул за оцеляването. На практика това са правели всички философски школи – създавали са символични пространства, в които се запазват ценностите. И корабът плава. Ако намери пристан, където тези ценности могат да бъдат "разтоварени" и благата им раздадени на хората, корабът пристава. Ако не намери – плава в открито море (или някъде в ъндърграунда на тайни общества), докато се създаде среда, готова да приеме ценностите.
И ако за малко оставим настрана всички фактори на привличането като любов и секс, всъщност семейството, дори да е партньорство без официален брак, е точно това – символично пространство, в което се запазват ценностите. Защото хората могат да бъдат привлечени един от друг по много причини, включително външен вид, но на практика остават заедно, ако начинът на живот и онова, което приемат за вярност, искреност, подкрепа, споделяне, грижа за другия, честност, толерантност, радост... съвпадат. И когато се появят децата, се стараят да им предадат тези стойности.
Както знаете, аз съм сред тези, които толерират подхода човек първо да развие яснота за своите качества, да се почувства цялостен и от състоянието на това усещане за цялост да привлича партньорство. Не съм фен на концепцията за изгубената половинка. Но в същото време, не мога да си затворя очите и за факта, че дори човек да е развил доста високо ниво на самодостатъчност, по трудно отстоява себе си, когато е сам от вид.
Той е проектиран за двойки или, ако ти стиска, за група, която би могла да се нарече "философска школа". Но при всяко положение, трябва да има група хора, с които да се осъществява обмен на ценностите. За да могат да оцелеят.
И може би защото времето на философските школи е отминало и сега всеки сам има достъп до знанията, които те са пазили и пренасяли в Ноевите си ковчези през вековете, се появиха и много единаци – мъже и жени, които са концентрирали в себе си голям потенциал, но в същото време се чувстват откъснати от средата, в която могат да го изразят без системата да ги изключи, защото не припознава техните стойности като свои.
Трудно е да се хванат на въдицата с външния вид, не бъркат сладострастието с любов, състраданието с чувство на вина, срама с честта. Отминало е времето, когато могат да създават връзки, въвлечени във водовъртежа на тези емоции. И въпреки това, осъзнават, че за съхранението на вътрешната им сила е нужно партньорство. Някой, с когото да споделят и развиват чрез конкретни действия всичко това.
В този ред на мисли, в отсечката между Министерски съвет, Народно събрание, Орлов мост, аз виждам точно това – удовлетворение, че можеш да срещнеш и други хора, които са съхранили вътрешната си сила. Това за мен не е протест, а шествие на Ноевия ковчег на съхранените поединично или по двойки ценности.
И си дадох сметка, че семействата на всички тези млади хора с деца там, са успели да ги съхранят и да им ги предадат. Въпреки трудностите, с които със сигурност са се сблъсквали. На принципа – по двойка от вид. Така че от една страна сега са времена, в които компромисите по отношение на това, което си в една връзка, стават все по-неуместни.
От друга – партньорството е все по-належащо. За да могат да бъдат изразени и предадени нататък всички чудесни качества, които сега преоткриваме у себе си и все повече не ни е страх, че могат да бъдат уязвени, осъдени, присмени и потъпкани.
Така че, събирайте се по двойки от вид. По вид ценности. Ако има някакви проблеми под завивките, големи хора сте, все някак ще ги преодолеете. Те не са най-важното сега.