Нали вече не е нужно да се обяснявам, че за мен думата "взаимоотношения" не включва само интимното партньорство. Надявам се да сте ми свикнали вече и да знаете, че на първо място това за мен означава добри (в посока към интимни) взаимоотношения със самия себе си. А напоследък това обръщане към себе си става все по-масово. Което е добре, но ме накара да забележа, че често води до някои недоразумения. Първото, с което се сблъскват всички, които едва сега пристъпват към този модел на отношение към света, е известното неудобство, че така проявяват безотговорност към близките си.

Освен това, тази грижа за себе си е малко криворазбрана. Реплики от типа "и аз съм човек" обикновено означават, че си си позволила някоя глезотия за сметка на нещо полезно за цялото семейство. Например, отишла си на фризьор, маникюр, спа, екскурзия, ресторант, бар, подмладяваща процедура, пластична корекция, таен любовник,  вместо да се погрижиш за вечерята. Нещо в този дух и най-общо казано.

Това не е грижата за себе си, която имам предвид, а съвсем нормални нужди, които по-скоро са въпрос на обикновено преразпределяне на приоритети. Е, може би също така на среда, възпитание, избор на начин на живот.

Искам да кажа, че хората, които полагат тези грижи за себе си, въобще не е задължително да имат добра връзка със себе си. Дори бих отишла в известна крайност, че ако се отдава прекалено внимание на всичко, което изброих, би могло по-скоро да бъде тълкувано като компенсация на по-сериозни вътрешни липси. Емоционални.

Друг кривопроявен модел на отговорността към себе си, който рязко води до ефекта "безотговорност", най-често се случва в уж интимни връзки, при които взаимоотношенията циклят в омагьосания кръг на повърхностни забавления и срещи от време на време – за секс, за кино, за разходка, за по питие, някое и друго споделно забавление, за хайманосване в един такъв по-скоро приятелски неангажиращ формат.

И този модел, разбира се, се поддържа и с участието на жените. Особено онези, които вече са избрали някаква своя кариера, погрижили са се за собствения си комфорт на базово ниво – жилище, кола, професия, понякога и дете, но най-важното – създали са свои навици за това как да прекарват свободното си време. И дори би могло да се каже, една естествена отговорност към тях. А това често ги вкарва във филма както самите те да са сравнително безотговорни към връзките си, просто защото им е истински трудно да вместят любимия мъж в претоварения си график, така и да изостря чувствителността им, когато на тях им се иска да са заедно, а той да не може. Случва се дори мъжете да се чувстват "употребени" от такава жена. От което тя пък не е способна на друга реакция освен пълно втрещяване как е възможно да си е помислил, че го употребява.

Не казвам, че няма жени, които употребяват мъжете само за собствено удоволствие. Има, но в никакъв случай процентът им не е толкова висок, че да бъде тълкувано като масово поведение. Напротив, по-често жените, които трудно вместват мъж в живота си, са и малко по-чувствителни на тема качество. Защото вече имат собствено създаден критерий за качество. Това е много по-различно от класическия модел на отношения, при който двамата се събират, когато са млади и заедно формират вкусовете и предпочитанията си.

Тогава синхронизирането става съвсем естествено. Всеки е склонен да експериментира с нови неща и заедно като двойка да преценяват дали ги харесват. Емоционалното привличане и танцът на хормоните е далеч по-атрактивен и за двамата. Така че и компромиси се постигат доста по-лесно, споени от страстите под завивките. Този модел обаче е активен до време.

Някои двойки оцеляват, стават чудесен екип, който заедно се справя с всички предизвикателства на живота. Някои двойки не оцеляват или се развиват по не толкова добър начин – в посока на задълбочаване на компромиса със себе си в името на една малко тъжна обреченост на дълга един към друг. Трети взимат своето решение за промяна. От отговорност към самите себе си. Още от времето на филма "Крамър срещу Крамър" този тип отговорност постави на дневен ред въпроса дали тази отговорност не е синоним на брутална безотговорност към другите. Далеч преди това, Вирджиния Улф подхвана темата, но кой се е замислял дълбоко за терзанията на Мисис Далауей и причината за самоубийството, преди Майкъл Кънингам да напише "Часовете" и филмът да се превърне в един от най-коментирани и награждавани през 2002.

Е, в случая говоря за времената, в които жените започнаха да избират тази отговорност без да се налага да се самоубиват в нейно име, а напротив – от позицията на отговорен към себе си човек, да създават взаимоотношенията си с мъжете. И когато такава жена избере мъж, то бъдете сигурни, че този избор е отговорен. Много добре е преценила, че ѝ отива. Че той е привлечен в живота ѝ по подобие.

"Тогава къде е проблемът, защо мъжете ти се връзват само когато се държиш сякаш не можеш без тях и когато им посвещаваш цялото си време?" – чувам един женски хор в главата си. Импровизирано предполагам, че навиците мъжът да е този, на когото е позволено "да си взима шапката" са изграждани с хилядолетия. Може би е редно да им се даде малко време да свикнат, че тази новопоявила се женска отговорност първо да изградиш себе си и после да привличаш партньорства не е едно и също с техния старомоден архетип на скитника, бродягата, отшелника. И въобще не е безотговорно поведение от наша страна. Нито е скитническо, нито е отшелническо, нито е развратно. То е просто път към нов тип партньорство. И впрочем, е една от най-отговорните мисии, които имаме на тази земя.

И има отношение към онова прословуто свързване през сърцето, което е повече свързано с безусловната любов, отколкото със света на илюзиите, които енергията на сексуалната страст на първичното привличане умее да създава. И после да ни губи времето и живота да се отърваваме от тях. Ето това според мен е безотговорност към ценния дар на любовта ни един към друг.