Когато бях в ранните си двадесет години, много обичах да си общувам с няколко избрани по-възрастни жени – те ми даваха една перспектива, която макар да ми беше трудна за осмисляне, с годините все повече оценявам.

Едната от тях беше над 60, с двама съпрузи, от които имаше общо три дъщери и цяла сюрия внуци. Мир на душата ѝ. Беше от онези дами, които бяха винаги с прическа, с очила с елегантна верижка, които ѝ помагаха да гледа строго внуците, когато започнат да ѝ се качват на главата. От време на време те заспиваха и тогава тя обичаше да се вижда с мен,  за да пийнем и да пафнем по цигарка.

За мен ще си остане символ на „майката”.

От време на време ми казваше: гледай да имаш деца, колкото може повече, обаче ако можеш, не се жениш за бащите им, защото ще ти се наложи да ги гледаш до края на дните им. Децата са достатъчна грижа, пък и те, за разлика от мъжете, ще те гледат, няма да те оставят, докато не отгледаш внуците. А внуците са по-симпатични от старците, вярвай ми.

Другата ми любима възрастна приятелка беше по-скоро от типа „амазонка” – как успяваше, не знам, но не пропускаше културно събитие. И винаги ходеше на почивка в извънградските къщи на разни известни арт-хора, никога с мъжа си. Друга ваканция не признаваше. Хранеше се с вдъхновението, което взаимно си осигуряваха.

Тя пък ме съветваше: гледай винаги да имаш приятели извън семейните. Само така никога няма да останеш сама и няма да жертваш собствения си път заради връзката си с някого. А това е най-страшното, което може да му се случи на човек – да спира развитието си, за да пази статуквото. Приятелите, с които споделяш всички останали интереси извън семейството, ще се грижат да те подсещат да вървиш напред.

В онези години, съветите им ми се струваха неизпълними. Звучаха ми дори някак отчаяно. Бях във възрастта и силата на хормона, в която влюбех ли се, исках да бъда напълно погълната от любовта, която изживявах. Беше ми супер безинтересно с приятелите и приятелките извън връзката, имах нужда да споделям всичко с онзи, с когото споделях и завивките си. И разбира се, не можех да си представя, че някога ще остареем.

Не народих много деца, така че дали едното, което имам, ще ме гледа или не, е тема, която все още не ми е на дневен ред. Все още аз си го отглеждам.

Но съветът за приятелствата извън „семейните” е едно от най-валидните неща, чиято ефективност мога да потвърдя от перспективата на времето. Защото  съм от тези, които си имат една вътрешна нишка, която си ги води към някаква цел и когато тази нишка ме придърпа, а той не разбере „сега пък какво ми стана, че всичко променям”, обикновено отпада от пейзажа на житейския ми път.

И категорично мога да кажа, че само приятелите, с които на различни етапи израстваме заедно, вдъхновяваме се един друг, останаха вярната ми подкрепяща среда.

Забелязала съм, че мъжът до теб, дори и да е широкоскроен и ербап човек, има консервативно чувство към нещо, което бих могла да нарека „статута ти” към момента, в който се е влюбил в теб.

За разлика от жените, които някъде дълбоко в себе си преценяват дали той е „перспективен”, или не, при мъжете „перспективността на жената” въобще не е фактор, който играе някаква роля. Амбициозните и успешни жени си мислят, че това го плаши или пък, че има някаква ревност по отношение на нейния успех. Не мисля, че е така.

Не се плаши, просто не му върши работа. Колкото повече интереси имаш, колкото си по-активна в постигане на целите си, толкова повече се отдалечаваш от жената, която е харесал. И това го обърква. А недай Боже да започнеш да го въвличаш в своите интереси и да искаш да го приобщаваш..., ето това вече е истинско изнасилване. Ще те напусне, тръгнал като гладно кученце след първата сервитьорка, която няма намерение да става актриса, а просто иска мъж и деца.

Не е глупак. Просто има силна интуитивна потребност той да е двигателят на промяната, а тя да е балансираната, мирна и приемаща. Да му създава среда, в която да може да се разгърне неговото действие. Мисля, че затова е привързан към статуквото на състоянието, в което е била, когато я е харесал за първи път.

Вярно е, че времената се промениха. Учим се да съчетаваме у себе си както мъжкия, така и женския принцип. И ако от епохата на разделението можем да си извлечем някаква поука, то тя е, че каквото и да правим, първо трябва да си постелем добре. Както е важно леглото, на което спим да е удобно, така е важно да внасяме у себе си първо вътрешен мир и покой, любящо майчинско приемане, сигурният пристан – женският принцип, за да имаме сили да станем и да действаме, да сбъдваме мечтите си, да следваме самите себе си.

Прочети още:

Интелигентната жена трябва да има много любовници

Не сме създадени, за да си общуваме с думи

Дългът към екстаза