„Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!"

Думи на Блага Димитрова, които препрочитам няколко пъти. Думи, с които бих искала да изпиша стените в стаята си.

Нищо хубаво не става лесно, нищо трайно не идва бързо. Нито пирамидите са построени за един ден, нито усмивката на Мона Лиза е нарисувана за час. Дори тортата за рождения ден изисква време и усилия, за да е истински вкусна, красива и неповторима. Но най-трудно е да се влюбиш...

Не става дума за ускоряването на пулса, подкосяването на краката и усещането, че ти премалява. Това са емоциите на тийнейджърските години и бързото припламване на страстта. Хубави емоции, които живеят колкото мушица-еднодневка – припламнат около запалената лампа на сърцето, запалват се и угасват, без да оставят дълъг спомен.

Истинското влюбване отнема време, става бавно и постепенно. То полага основите си дълбоко в сърцата и душите на двамата. Преди това обаче руши предходното, излишното, разчиства си мястото и разкопава в дълбочина. Всичко това не са приятни процеси. Отново причиняват силно сърцебиене, прималяване и уплаха, но различни – по-силни и плашещи. Страхът от това, какво се случва в момента в собственото ти сърце, в ума и най-вече в душата.

Промените винаги носят цял спектър от емоции – въодушевление, ентусиазъм, желание, копнеж и страх. Тънката нотка на страха се прокрадва като сивкавия дим на цигара, запалена някъде близо до нас. Усещаш аромата, виждаш дима, но не знаеш къде е пламъчето и дали няма да те изгори.

Когато се влюбваш, животът ти се променя – клише, но всяко клише е добре позната истина. Вече не си сам, не мислиш единствено за себе си, а има друг, който е завладял мислите, живота и дори леглото ти. Учиш се да споделяш завивката, възглавницата, сънищата дори.

Споделяш живота си с друг, а животът ни има толкова много страни. Това е като дамската ти тоалетка, обсипана с безброй неща, които често изглеждат като да нямат нищо общо едно с друго. А тоалетката има и своите шкафчета, в част от които се съхранява миналото. В малки, прашни кутийки лежат спомените – едни болезнени, други щастливи, а трети засрамващи ни и пораждащи въпроса „Какво съм си мислила изобщо!?“.

Когато се влюбиш, усещаш, че е дошло време да сложиш ред на твоята тоалетка. Да добавиш още няколко кутийки с надпис “минало“, да изхвърлиш голям брой ненужни вещи (дори и тези, с които ти е трудно да се разделиш), да направиш място за новото.

Новото е това, което винаги си искала, но толкова дълго не си получила, че вече си решила, че няма да го имаш. Новото, което понякога не можеш да разпознаеш от първи поглед или го познаваш, но ти се вижда толкова невероятно, че ти е трудно да го приемеш. Да отвориш широко дверите на вече построения от любовта дом в сърцето ти (дом със здрави основи), да го запазиш там и съхраниш непокътнато.

Не е лесно да се влюбиш... Не е лесно да изкорениш старите и ненужни неща, вредните навици, на които досега дори не си обръщала внимание и не си си давала сметка колко жестоко те тровят. Съсипват бавно, но уверено най-съкровените ти мечти и ти го позволяваш, защото не вярваш, че и на теб са отредени истински, красиви чувства.

Образът на фалшивото ти е познат, вече дори не му обръщаш внимание, като го срещнеш и усещаш, че те преследва нахално дори. Постепенно обаче идва промяната, истинското и ново начало, което носи цяло тържество от чувства със себе си, включително и страха. Сърцето не може да изпитва едновременно любов и страх. Трябва да се освободи място само за едно и би било истински глупаво, ако това е страхът.

„Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!"

Няма да е лесно, няма да е бързо и няма да мине без сълзи, но изхвърли ненужното, раздели се с миналото, преглътни неувереността, поеми дълбоко въздух и разтвори ръцете, за да прегърнеш новото и да го съхраниш в сърцето и душата си. Всичко, през което ще минеш, си заслужава. Обичай смело!

Прочетете още:

Да се влюбиш отново
Ако мъжете можеха да говорят
Най-лесно е да се влюбиш в красив
Играй си с дупето, не със сърцето ми