Интересни времена доживяхме. Вече се случва да се чудим и маем и дори да спорим от време на време кое е по-добре – да поискаме кармата ни да бъде пречистена набързо, без да преминаваме през всичките й драматични обрати и да започнем да създаваме нови взаимоотношения, разтоварени от печата на дълговете и разплащанията, защото това е възможно или примирено да си изкараме песента на предопределеното докрай.

Знам, че това не е масовият случай и дилема, но масовият случай и без друго отдавна не ми е интересен, а казусът, за който споменах, тепърва ще става актуален, така че нека бъдете една стъпка напред.

Доколкото позволява форматът, ще опитам да обясня за какво става дума. В общи линии, концепцията за това, че имаме предопределена съдба, хороскоп, причината някоя и друга гледачка да може да каже дали ще си намерим хубава работа и добър мъж е, че преди да се родим на този свят, душата ни е планирала какви уроци иска да научи и кой да й партнира в тази работа. Горе-долу като при бизнес-партньорствата, това е договорено и с другите участници в партито, което наричаме "живот". Е, понякога хич не прилича на парти. И знам, че в една връзка, в която има насилие, тежки болести и големи драми, е много трудно и дори някак нахално да казваш на хората, че те са си избрали този сценарий сами.

Макар понятието "карма" да е много по-широкообхватно, то означава, че според закона за причината и следствието има голям процент предизвестен потенциал на онова, което ще преживеем във физическото си тяло и в приятелските и интимните си връзки.

Затова и е много трудно да "влезем в обувките на другия" – няма значение на колко кръжока по изкуство водим децата си, те изведнъж могат да решат да станат фермери, счетоводители или просто да лентяйстват. Няма значение колко грижи полагаме за връзката си и колко деца имаме, единият партньор може да реши да зареже всичко това, ей така, неясно защо – да се главозамае от любов, да тръгне на околосветско пътешествие с колело, просто да си тръгне от връзката, без да може да обясни причината или също така без обяснение да си отиде от този свят.

Вариантите са много и обикновено ни оставят смутени, объркани, разплакани, депресирани, а въпросът "защо" започва да пулсира с непосилна честота. И така, докато не се попитаме "Как да реагирам на това?" – което всъщност е въпросът-ключ към кармичния урок, който сме избрали да научим.

Най-общо казано, начинът, по който ще изберем да реагираме на драматичната ситуация или ще ни възроди, пречисти и помогне да продължим напред без товара на предопределеното, или ще ни вкара в нов филм, свързан с предизвикателството да реагираме без страх, обида, гняв, съжаление и ужас.

Интересното при така наречените "кармични" връзки от драматичния тип е, че те обикновено започват с много силна сексуална страст – за да не ти е толкова лесно да избягаш от връзката, когато разумът забележи първите признаци на бъдещата драма.

А големите разминавания започват да се проявяват първо в различните емоционални потребности, постепенно и в различните предпочитания по отношение на културния, творческия и въобще социален начин на живот .

До това ниво някъде, доминиращият във връзката е способен да наложи своите правила, морал и ценности, особено, ако сексуалната зависимост все още е налице. Но в момента, в който налягането от потискането стане толкова непоносимо, че уязвеният се допита до духовната си природа за решение на тази сякаш безизходна ситуация, тя много бързо може да вземе неочакван обрат. Буквално да се „развърже”, да се "размагнетизира".

Колкото и време да отнеме психическото възстановяване (а то вече може да стане много бързо с новите техники за емоционална свобода, семейни констелации плюс бахови капки, например)  в общи линии онзи, който е избрал ролята на жертвата, има големи шансове бързо да се почувства спасен. Прероден дори.

Но има един друг тип кармични връзки, които, в общи линии, съществуват в съвсем миролюбив модел. Уж всичко си е наред и въпреки това отношенията се превръщат във филм, който си гледал толкова пъти, че всичко което може да преживееш, много ти е доскучало. Можете дори да си казвате репликите един на друг. И двамата сте окей да пробвате нови неща – да смените държавата, бизнеса, да разнообразите живота си със секс-играчки или дори с други партньори, да бъдете най-добрият приятел на другия, да се разсейвате с работохолизъм, но като че ли нещо продължава да не е наред.

Започвате да осъзнавате, че единственото, което ви държи заедно е инерцията, навикът, спокойствието и сигурността, че се познавате толкова добре... Появилата се празнота все повече изглежда като бездънна яма – с каквото и да решите да я пълните, тя сякаш се разширява, вместо да се стеснява.

Това пък е пример за отношения, които са изчерпали кармичните причини да бъдат заедно. И на тези двамата не им остава нищо друго освен да се дразнят и да си "джафкат" от време на време, колкото да се случва нещо.

Навикът да общуват на ниво "карма" ги кара да си измислят нови причини да я поддържат – затова и се карат за пълни глупости, колкото да поддържат играта „аз на тебе, ти на мене”. Тогава се случва и някой от двамата да си тръгне внезапно, независимо по какъв начин. И не, няма никакъв начин сексът да спаси каквото и да било в тези отношения, ако уроците по любов и приемане на другия в това партньорство вече са научени.

Очевидно им е време да потърсят друг израз на любов – нямам предвид задължително с друг човек, а със собствената си цялост, която няма нищо общо с познатата досега "цялост" на двойката. Знам, че това решение е трудно, не се разбира много добре и често се приема като предателство към другия, но всъщност то е най-голямата наша отговорност – тази към самите себе си. И съвсем не е случайно, че връзките, в които няма предварително зададена "карма" и предопределеност или пък е направен изборът за „ново предоговаряне” - а такива вече има, са с много по-висок праг на толерантност и приемане. И най-важното –  в точките на техните "договори" няма страдалчески клаузи. А който си мисли, че без драма ще му е скучно, много подценява творческите си възможности.

Какво имам предвид под термина "ново предоговаряне" ли? Сигурна съм, че все някаква идея ще ви хрумне... до следващия път.