Рая Синева
Любовта е като правото. В съдебната зала си невинен до доказване на противното.
В полето на любовта си невинен до доказване на нейното несъществуване. До нейното пълно изчерпване, избледняване или безвъзвратно умиране. Готова съм да пледирам „невинен“ по всяко обвинение във вярност на сърцето.
Ти обичаш него. Той обича теб. После обича друга, а теб вече не. Той обича теб. Ти обичаш него. После обичаш друг, а него вече не.
Виновни няма. По делото „Любов“ всички сме невинни.
Защото там, където има чувства и там, където е замесено сърцето, не трябва да се търси вина. Можеш ли да обвиняваш себе си, че си спряла да обичаш? Че друг е спрял да те обича? Можеш, разбира се, но няма да е честно.
Да признаеш, че чувствата ги няма вече, не е престъпление. Престъпление е да ги симулираш. Не заповядваме на сърцето си кого да обича, до кога да го обича и колко силно да обича. Не му заповядваме и кога да се влюби отново или кога да открие любовта някъде другаде. Сърцето е като децата – действа импулсивно. Несъзнателно. Искрено и неподправено. Компасът на любовта сменя посоката си. Днес сочи север, утре сочи юг. Стрелката я мами магнитното поле на Земята. Така лесно се мами и сърцето. Не му се сърдете.
Познавам хора, които никога не прощават, ако бъдат изоставени заради друг. А друг винаги има. Носят обидата от предателството и отказват да простят. Когато една любов умира, колко агония можем да понесем преди да обявим часа на смъртта ѝ? За една любов са нужни двама. Точно толкова са достатъчно и за нейното убийство.
Разбира се, много по-лесно е да хвърлиш вината само върху единия – той/тя не ме разбира, не ме цени достатъчно, не ме обича достатъчно, изневери ми с друг/а... Обвиненията са безплатни и колкото повече са те, толкова по-невинен се чувстваш ти. Ролята на жертва е най-добрата защита.
Но ако решим да бъдем честни пред себе си, ще признаем ли, че всеки носи отговорност? Че ти не си невинен, а той не е виновен, защото и двамата сте еднаква част от това. Когато осъзнаем, че дори в раздялата има „ние“, а не „аз“, тогава може би ще разберем, че най-достойното сбогуване е това, лишено от обвинения.
Затова пледирам, че единствената присъда в любовта е невинен. Пледирам ли „виновен“, би означавало, че любовта е смачкана от нараненото ми его. А любовта и егото е добре да стоят на разстояние един от друг. Затова, от уважение към сърцето – не търсете виновни. Единствената вина в любовта е да обичаш безусловно.
Но можеш ли да виниш за това? Аз не мога.
Припомнете си още:
Не пазим сърцето си, а го лишаваме от любов
Да живееш, за да си харесван в социалните мрежи
Колко е (мало)важно да бъдеш красив
Самодостатъчна – това звучи гордо
