Сигурно от две години си бая за новия тип връзка и нещо, което преди време нарекох "новото предоговаряне". И както споделих още тогава, нямах никаква идея какво мога да кажа, без да преповторя нещо от до болка познатите модели, които са ни свързвали досега.

Усещах тази промяна дълбоко в себе си, защото за мен самата вече стана абсолютно невъзможно да се доверя на класическото влюбване, което утвърждава игрите на егото и онази игра, която се започва след това – да се чудим кой кого да надиграе, какви били мъжете, какви жените... Въобще онова безкрайно досадно претакане на едни до болка известни модели, които нямат никакъв шанс да ме спечелят.

През изминалите години виждах, че признаците на новия тип връзка вече се формират, но все още никой не беше в състояние да формулира разликата. Защото навикът да определяме взаимоотношенията помежду си по стария начин са много силни.

Станах свидетел и на много раздели във връзки, които уж покриваха норматив, но хората вече не се чувстваха смислено нито от сексуалното привличане, нито от това, че заедно са изградили дом и са народили деца. Усещаха, че самият факт, че заживяват в различни светове, е напълно достатъчен, за да поемат по различен път. Но все още формулирането на това какво е новото, убягваше.

Колкото и да знам и усещам, че става въпрос за едно много различно и непознато свързване през сърцето, няма как да го обясня на никого, който не е положил усилие за самия себе си да разбере какво означава "отваряне на сърцето". Най-близкото, но недостатъчно изживяване, е спонтанното бликване на любовта, когато си видиш детето.

Знам обаче, че и това има различен интензитет при различните хора. Или че когато го усещат, не го свързват с онова, което чувстват заедно с партньора си. В общи линии, разговорът приключва с едно: "Е, при децата е съвсем различно." Не е, защото отново зависи доколко можеш да се откажеш от усещането за притежание на детето. И да се отнасяш с него като със свободен човек, обичайки го.

И така, докато не се появи дуетът "Мирабай Сейба" в предаването "Отблизо" с Мария. Това беше първият път, когато чух някой ясно да обясни разликите между стария и новия вид връзки. Маркус Зибер и Анхелика Баумбах се срещат на един фестивал в Единбург. Тя е полунемкиня, полумексиканка, израсла в Мексико. Преди да се срещнат, обикаляла по света и пеела. Той е от бившата Източна Германия, учел за актьор. Срещата им родила именно този нов тип любов, за който говоря – съзидателната.

Когато той каза, че когато я видял на улицата в Единбург, в същия момент знаел, че "каквато и да е тази жена, тя трябва да влезе в живота ми". Водещата каза: "Това се нарича любов от пръв поглед".

Не – отвърна много спокойно и осъзнато Маркус – усещането е много по-различно от пожелаването на Edna жена. Чуваш нещо, виждаш нещо и го свързваш със себе си и знаеш, че това е твоето нещо. Така описа мъжът във връзката новия тип "припознаване от пръв поглед".

Как го интерпретира тя: "Беше интересно да съберем своите различни истории и своя различен бекграунд. И преди съм правила музика, но когато започнахме да правим музика заедно, като че ли нещата си дойдоха на мястото".

Ето го и първия признак – не се влюбваш с онова характерно "пожелаване на някого", а в този момент "знаеш, че това е твоето нещо". Второ и може би най-ключовото – когато се обединим, нещата, които до този момент сме правили поотделно "си идват на мястото".

Другият култов момент в интервюто беше, когато водещата ги попита дали смятат, че всяка душа има такава половинка или такива съдбовни срещи като тяхната са изключение?

С благата си усмивка, Маркус духна като перце, което отлетя с вятъра и това клише: "Не вярвам във втората душа, в това че имаме някакви половинки. Между някои хора се появява необикновено вдъхновение. Това е".

И когато такова необикновено вдъхновение се появи, твоята единствена работа е да му дадеш шанс. Или както каза тя: "Не става дума за нищо от познатите неща, а за това да отвориш пространство за любов".

Ето го и другия ключ – необикновено вдъхновение, което естествено надгражда пътя, който сами сте избрали. И когато се отваря пространство за любов, от тази връзка вече е съвсем реално да се роди нещо като техния дует, чиято музика сякаш идва от други, непознати светове и отваря пространство за любов и в сърцата на онези, които я слушат.

Това е най-важният признак на връзките от нов тип – те не съществуват сами за себе си, а заедно правят нещо, което внася хармония и баланс в света.

Сега може да ви звучи странно и все още твърде необикновено, но това е, в което постепенно ще се превръщат взаимоотношенията между нас. Знам го. И за моя много голяма радост, вече познавам и други от техния вид.