Морето по женски мен лично винаги ме е изнервяло. По много причини, но една от тях разбира се, е сексът. Тъй като и дума не може да става да бъдa изкарана на плажа следобед, когато слънцето изгаря и омаломощава, смятам, че няма много неща, които могат да се сравнят със следобедните глезотии в леглото, на прохладно.

Хем ти е лежерно и отпуснато, не бързаш за работа или други задачки, хем дъха на снощния махмурлук вече изкъпан и пречистен от "големия син аналгин" – сутрешното плуване в морето. Дори и да не е имало алкохол, следобедния секс по време на почивка, си е култово изживяване и почти винаги обещава една нежна и приятна вечер.

А четенето на книжка, макар и винаги да ми е приятно, отново напряга мозъчните гънки. А това последното категорично е нещо, от което искам да си почина в неактивния работен период с много активни глезотии за тялото и душата. 

Колкото до приятелките, с които е изключително приятно да си побъбриш на вечеря или да поканиш у дома да гледате романтична комедия, през летния сезон по принцип са на друга вълна – ловна по своя характер, но не особено атрактивна като идеи за купон, който няма как да ти се случи в града.

Сигурна съм, че има и мъжки момичета, но в общи линии стандартът е да се пекат по цял ден, после да поспят, да се облекат като за вечерта (дори да е на къмпинг) и да се погрижат за прехраната, танците, флирта и някакви такива неща. Но например, няма да им хрумне да прекарат цял ден в скачане от скалите, няма да отидат на подводен риболов или да напрявят нещо екстремно – от онези неща, които хрумват на мъжете, за да полудуват по момчешки.

Така че, това е втори плюс – когато искам някакво разнообразие, бързичко се присламчвам към момчетата. Безобразна скука ме наляга в морски тип дискотеки и музикални клубове. 

Още повече, че дългогодишни наблюдения върху феномена "излизане по женски на летен лов за мъжкари" са ме научили на едно нещо, което действа безотказно – привлекателността на всяка жена се понижава драстично, когато жените са в група.

Причините са много и въобще не зависят от това коя е с по-хубави обувки и по-впечатляващ бюст. По силата на водния принцип, който неизбежно ни въздейства, защото винаги се свързваме една с друга чрез елемента на водата, мъжете започват да ни възприемат като едно цяло. И пренасят качества от една на друга  на принципа – щом тази е лигла (примерно) и приятелката й е същата лигла.

Индивидуаността се размива в общото точно както капките на водата се сливат в общо водно пространство. Е, в зависимост  от жените, то може да прилича на кална локва или на бистро езерце, но по принцип на мъжката енергия, която е далеч по индивидуална и при нея не важи принципът на сливането, й трябва време, за да отдели индивидуалната привлекателност от общото излъчване на групата.

Другата причина, поради която летните приключения и флиртове в женски групи не са много уместни е, че самите жени започват да се цензурират една друга. И то съвсем не заради съперничеството, а отново заради въпросното "водно" сливане.

Как се случва на практика – седите си двете или трите на бара, появяват се момчетата, започват шегите и закачките и уж всичко е наред, но до момента, в който някой опитен ловец успява все пак да филтрира индивидуалните си предпочитания и стреля. Насочва вниманието си и наздравиците към една конкретна жена от групата.

А мъжете, знаете, в такива ситуации започват да се държат или превъзбудено – да разказват смешки, да правят разни глупости, да се правят на интересни, разперват си паунските пера и започват да лудуват или си глътват езика и остават в позиция на тихия наблюдател, който внимава да не изглежда тъп, смешник или нещо такова и само от време на време стрелва харесваното момиче с поглед, който започва да й говори, че личната й харизма е започнала да го пленява.

Приятелките ги забелязват тези неща заради силата на общата слята интуиция, която вече се е създала. То може дори да не й стигне до мозъка, но вълничките стигат до интуицията и в този момент онези, които не са обект на целенасочено внимание, започват да нервничат, да въртят очички с досада, която изпраща сигнали към ухажваната приятелка, които й казват съответно: "какъв смешник" или "какъв темерут". 

Ако флиртът е твърде явен, си го казват съвсем директно. Отново държа да подчертая, че това не е нито от злоба, нито заради съперничеството. Когато жената си е срещнала мъжа отделно, приятелките са много толерантни към нея или към него, дори му се кефят. Но когато са в група и са си създали някаква хармония на взаимоотношенията заедно и една се отцепи заради мъжко внимание, драмата настъпва в миг.

И не дай Боже флиртът да продължи и тя да се прибере на следващата сутрин с размазан грим и блясък в очичките без да сподели как е прекарала нощта. Това вече е истинско предателство спрямо групата. Когато сподели обаче, бдителността за грешките й, както и за неговите, се изостря до крайност. И започват едни анализи, които излишно усложняват нещата с летния флирт.

Вместо да си премине лежерно и приятно, и да си продължи или да се занули след краткотрайната почивка по естествен път, реалната опасност да се превърне в проблем още в процеса на изживяване, направо се превръща в нещо като норма.

Ето затова винаги предпочитам да ходя на море с момчетата. Те ще те разберат, ако в някакви моменти поискаш да останеш сама със себе си или да си поговориш с момичетата. Но извън тази естествена потребност, винаги ще има кого да си погушкаш, с кого да споделиш някоя лудория, винаги има с кого да се скараш, а след това да се сдобриш в комплект с помирителен подарък.

Винаги има кой да обърка пътя и да се озовете на интересно място за изследване, винаги има кой да заприказва интересни странници с шантави истории, да ви вкара в авантюристично приключение, да поправи нещо по колата, да срещне стари приятели или да се запознае с нови, с които да се посмеете от сърце и не на последно място, винаги има кой да поеме някоя и друга сметка, за която когато сме само по женски често установяваме, че ни излиза през носа.

С две думи – много обичам и харесвам жените и ще продължавам да давам мило и драго, за да заискрят в най-прекрасната си същност, но имам само една молба – да не ме канят на море в женска компания.

За да продължаваме да се обичаме все повече и повече, особено когато се видим след летните си приключения, отпочинали и почернели. С онези игриви и искрящи пламъчета в очите, разпалени от хубавите летни флиртове и преживелици.