Не знам мода някаква ли е, но все по-често мъже хващат перото (клавиатурата), за да раздават я сърцераздирателни, я снизходителни, я проникновени или леко иронични съвети като как трябва да се чувства edna в която и да е от нейните възрасти. Обикновено тези съветници изхождат от жената до себе си или от липсата на такава.
Ни най-малко не омаловажавам мъжката гледна точка. Тя е прекрасен коректив и всяка евина щерка, ако е достатъчно умна, би трябвало да я има предвид.
В крайна сметка, като се замислиш, един за друг живеем, като две половинки на ябълка сме и се търсим, за да се напаснем.
Я като ябълки, я като човеци, я като домашни пантофи. Не съм го измислила аз, такива притчи шестват, откакто свят светува. Откакто свят светува се опитваме да се разгадаем.
Един мой приятел, великолепен белетрист, ми подари книгата си „Всичко, което трябва един мъж да знае за жените”. Ползвам я като тефтерче, защото между кориците са само бели листа.
Така би изглаждала и огледална книга за познанията женски, относно мъжете. Което не значи, че не трупаме знания. Собствени. Чаша горещ шоколад може да стопли сетивата ни, но може и да опари езика ни тъй, щото болката да ни вгорчи живота. Поне за известно време.
И нищо не е в състояние да ни предпази от жадно протегнатите ни собствени ръце към следващата чаша. Все едно дали е с шоколад, водка или чешмяна вода, която ние считаме за жива. Аз акъл на мъжете като цяло не си и помислям да давам. Всеки е със собствения си.
Мога да споделям опит, мога да говоря какво бих желала от мъжа до себе си, ама да обобщавам и да турям всички под един знаменател най-малкото е съмнително.
„Скъпо момиче, животът започва на 40!” Айде, бе! 40 години туй момиче е пропиляло в учене, в изграждане на собствената си личност, на семейството си, родило е и е отгледало деца, реализирало се е по желаните или възможни начини и сега драскай чертата, щото животът тепърва започва.
Леле, ами като след десет години пак трябва да го рестартираш? Щото мъжете тъй съветват.
Мъжете изхождат от собствените си жени – съпруги, приятелки, любовници. В единствено число. Дават им кураж, че годините не са от значение. Похвално, ще кажете.
Ами не бих казала. По-скоро ми бие на притворство и на перчене с мъжкото его „Вижте ме какъв познавач съм!”. Познавач си друг път.
Момичето, за което си се оженил преди 10 години, сега е натежало с 16 кг, след като ти е родило наследник и посмъртно не може да ги свали, въпреки фитнеса, масажите, вълшебните хапчета и приказните диети. При това то вече не те гледа прехласнато, а скършва вежда пред торбата с боклука, която стои от оня ден и пред самотния чорап, подаващ се изпод дивана с надеждата да си намери приятеля.
Момичето, за което си се оженил преди 20 години, седи по цели нощи над докторската си дисертация, докато ти си останал на тогавашната си позиция в професионалната стълбица, защото я смяташ за удобна и нямаш амбиции.
Или имаш амбиции без покритие и си го изкарваш на нейната успешна реализация. Или пък ти растеш в социално отношение, а тя се е превърнала в повлекана, която куква пред телевизора и е готова да те убие с поглед, ако изпусне реплика от индийския сериал. Има още стотици варианти.
И си седнал да обясняваш на жените като цяло кога им започва животът!
Че на някои точно такъв като тебе им го е докарал до отчаяние и свършек на съвместното съжителство. Животът не започва при всяко ново десетилетие.
И само глупавата жена се нуждае от бодрячески възторзи колко си е баш таман. Тя по-добре от теб знае как се чувства и какво й трябва, за да се чувства по-добре. Може да се изживяваш като разбивач на женски сърца, мили средностатистически мъжо, може дори да си разбил някое и друго, но недей да се правиш на разбирач.
„Моето мъжко момиче” е песен по стихове на Недялко Йорданов и се отнася единствено за неговото си момиче Ивана Джеджева. Е, в изпълнение на Стефан Данаилов на бая жени им омекват коленете и се припознават, и ги припознават в лирическата героиня, това е универсалността на изкуството.
То и аз току се захласна да припознавам някой мъж я в Рет Бътлър, я в Джей Гетсби, ама не обобщавам, че всички мъже трябва да са баш като поне един от двамата. И от това, че моят човек е с повече сребро в косите, чете с четири диоптъра и е абсурд да вдигне 100 от лежанка, не пискам с нездрав блясък в очите, който прозира зад буквите, че всички мъже на неговата възраст са длъжни да умират от щастие, че… са я доживели.
И да продължават смело напред към сияйните върхове. Които винаги са на хоризонта. Подкрепа, напомняне, подсещане, сръчкване, ако щете, това е наистина необходимо. Но само в частния ти конкретен случай. Към твоята си половинка, ако си я намерил, или с надежда, че търсенето ти няма да е напусто.
Защото ако носът ти долавя мирис от загоряла яхния, тя е от семейната кухня. Моята и на Моника Белучи няма как да надушиш. Затова – без обобщения. Без подскоци и претенции за доктор хонорис кауза в женологията. Ма много познавачи станахте, бе!
И без да ви слагам под общ знаменател, който не е изхвърлил боклука, марш към кофата. На връщане да купи хляб и да не забравя за самотния чорап под дивана. Другият сто на сто е запушил прахосмукачката, за която жена му от две седмици моли да я погледне защо не работи.
Припомнете си още от Маргарита Петкова в Edna.bg:
Щастието е между печката, мивката, пералнята... и с 12 яйца
Точно на мен ли ще се случи това?
