Ще ги познаеш по разтегнатите усмивки в мига, в който погледнеш към тях. Винаги "небрежно" любопитни и "неосъзнато" ехидни, тяхната храна е нашият живот, а деликатес са нещастията ни.

Ако ги нямаме – ще направят всичко, за да ни ги подсигурят. С някоя подхвърлена реплика с много недоизказаност и "деликатна съчувственост" пред гаджето ни; с някой "изтърван от контрол" многозначителен жест по наш адрес; с малка, но съществена редакция на наши думи или подробност от живота ни.

Те са перфектно "информирани" за доходите, децата, връзките ни.  Единствената им слабост е, че не пропускат, падне ли им шанс, да направят мръсно. Дори с риск да предизвикат всеобщо неодобрение и гняв. По-силно е от тях и не подлежи на самоконтрол.

Защото да бъдеш кучка се иска не само желание, но и ген!

Ще си призная, че има хора, спрямо които много ми се е искало да вляза в тази роля, дори за кратко съм си мислила, че успявам, но... Поддържането на постоянно темпо в мразенето бързо ми става усилно и непосилно.

Хората, които са ми неприятни, просто ги изключвам от съзнанието си и толкова. Много по-щадящо за мен. Мразенето и завистта са силно психическо натоварване за изпитващия ги, а техните прояви –   интриганстването и подливането на вода, изискват освен интелектуално усилие и талант, време, планиране и конкретни последователни действия.

С огромното си емоционално напрежение и интензивно освобождаване на  енергия, то си е направо оргазъм! Погледнато по този начин любовта и доброто са лентяйстване с усещането на нирвана.

Ей за това ги предпочитам – от чист мързел... Не се хабя да мразя. Няма шарене с очи откъде ще ти излезе мюрето, няма концентриране на енергия в една точка – тази между очите на другия. А другият може да е всеки наивник, осмелил се да се издаде, че за нещо му е хубаво.

Защото трябва да им се признае на кучките, че никога не ритат падналия. Все едно ловец да отнесе вкъщи намерен умрял заек. Някак е под достойството и хвърля сянка върху таланта им да убиват.

А това често е единтвеното им качество. Иначе биха били съвсем посредствени жени и мъже. Защото аз определено твърдя, че погледнато по полов признак, нещата са 50 на 50. Вероятно някога да е било женско занятие, затова и думата няма мъжки род.

В 21 век, където всички дейности са унисекс, да бъдеш кучка съвсем не се иска да си жена.

Обикновено трудно можеш да определиш възрастта им, тя омразата сякаш ги хербаризира. Те могат да започнат разговор с всеки, бързо се сприятеляват и бързо минават на "ти". Кафетата и баровете са вторият им дом или може би дори първия. Трупат информация, подават "информация", коментират.

Защо някои хора не могат да се зарадват на добрите новини в живота на другите?
Ако изглеждаме добре, ще ни пожелаят дъжд, ако отиваме на почивка, ще се помолят да ни оберат, ако ни открие леля от Америка, ще го подшушнат на данъчните.

Най-голямият им страх е да бъдат забравени, най-голямата болка – да останат извън събитията. И аз ги наказвам точно с това.