Представяме Ви нашия нов автор Добромир Банев.
Добромир Банев е роден на 30 януари 1969 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгата "Еднакво различни", издадена през 2011 г. Има съвместна книга с поетесата Маргарита Петкова, която носи името "Абсурдни времена". Предстои издаване на втората му самостоятелна книга – "Хамалогия на чувствата".
Повече за него може да научите в неговата визитка в Edna.bg - тук.
Любовта днес преминава през оптичен кабел. В най-добрия случай – през Wi-Fi. Казвам го с голямо съжаление, но навсякъде в хората виждам страха да бъдат себе си и да се обичат такива, каквито са. Този страх нараства като гъба и ги прави все по-тъжни.
Докато се разхождам по улиците, виждам момичета, които приличат на повехнали жени, и момчета, които все повече приличат на момичета.
Питам се, защо не са си дали възможност да познаят страстта?
Не искам да намеря отговора в отказа да заобичат преди всичко себе си. Защото не можеш да изпитваш чувства към някого, ако не харесваш собственото си аз.
Виждам как все повече млади хора се превръщат в лоши копия на “известните”. Имитират ги, често се възприемат като техни клонинги, измислят си начин на живот, който ги прави все по-нещастни.
Наскоро във "Фейсбук" ми писа една млада жена, която ми сподели, че една от книгите ми е станала повод да срещне любовта на живота си. Друга жена. Видях се с тях на едно от литературните четения в малък столичен клуб. Бяха толкова искрено благодарни и щастливи, че чак им завидях. Поговорихме си, изпихме по чаша вино и тогава осъзнах, че всъщност любовта винаги намира начин да оцелее.
Независимо от времето, независимо от обстоятелствата. Тези две жени задаваха въпроси, смееха се и се държаха за ръце, докато аз възхитително се наслаждавах на пламъка, който блестеше в очите им. Същата вечер се прибрах вкъщи, обнадежден, че не всичко е изгубено.
Не съм от мъжете, които поучават.
Харесвам старите филми и класическите романи, но съм достатъчно реалист, за да знам, че животът се променя, а с него се менят и изразните средства. Пикасо, Дали и Дега са рисували любовта по различен начин. Но винаги, когато погледнеш платната им, знаеш, че това е любов.
Нямам против среднощните есемеси, стига те наистина да са написани до другия от сърце и от нуждата да напишеш "обичам те", без да е необходимо да бъдеш трезвен. Чувствата трябва да бъдат споделяни. Дали ще бъдат споделени, не зависи само от нас.
Страхът да бъдем себе си е унищожителен. Прави ни неуверени, а от там – все по-самотни. Самотата трябва да бъде въпрос на избор, а не даденост. Нужна е страст. Ръцете и устните ще довършат всичко останало.
