Има една метафора, че естетиката се е родила, когато първобитният човек е казал: "слънцето потъна в извора", вместо простичкото "слънцето залезе".

Историята мълчи дали това е бил най-некадърният ловец, който е отделял време да наблюдава природата, вместо да бъде нащрек, за да се върне с лов и да не бъде нападнат в гръб от тигър съблезъб. Но при всяко положение, при него са се активирали първо предните дялове на мозъка, свързани с еволюцията. Благодарение на неговите рисунки и руни в пещерите, имаме свидетелства за обществото.

Той издига простите хубави неща от живота до нивото на естетиката, изяществото, изкуството и по този начин поставя фундамент на културата на социума, в който живее.

Аристократът няма силен инстинкт да се грижи за оцеляването, дори когато това е изключително належащо. Той е привлечен от идеята да естетизира света, който го заобикаля. Това го мотивира много повече от разните му там инстинкти за бягство, борба и сексуален нагон. Не че няма сексуален нагон, но дори когато е разгулен тип, той ще да е измислил пиенето на шампанско от обувката на дамата и изключително естетизирания протокол на дуела за жена – с целия ритуал по хвърляне на ръкавица, уговаряне на място далеч от "жените и малките деца", присъствието на секундант с бели ръкавици.

Той е създал и културата на храненето, когато става дума за такива неща като съчетаването ѝ по цветове и придаване на форма, която изглежда като картина в посудата от скъп, изографисан порцелан. Когато има условия всичко да бъде както трябва, ще пие 50-годишен single malt с три капки изворна вода (за да се отворят ароматите) в правилната чаша с форма на лале, след като е изпил късо колумбийско кафе, което да изчисти рецепторите му за вкусовото изживяване на уискито.

Някога, когато Никола Шамфор, се криел из провинциална Франция, преоблечен като прост селянин, го хванали, защото обяснил на една ханджийка, че добрият омлет се прави точно с пет яйца. Ханджийката се досетила, че тоя не ще да е простият скитник, за когото се представя, а най-вероятно някой бягащ от властите аристократ. Така получил белезниците. В историята не е отбелязано дали си е изял злополучния омлет преди това.

Дори когато аристократът е обсебен от порок, той ще превърне някаква част от своето пристрастие в цяла култура. Граф Сандвич е аристократът, на когото всички дължим бързата си закуска. Бил запален комарджия и измислил как да му бъде поднесена храната, за да може да яде с една ръка, докато другата е заета със залагания -  а именно да бъде сложена на порции между парчета хляб. Колкото и да е парадоксално, в яденето на сандвичи има известен аристократизъм.

Аристократът обича изящно произведени вещи, не заради вещоманията, а заради наслаждението от изработката, превръщането на някаква полезна вещ – стол, маса, ваза, писалка, нож за писма ... – в изкуство.

Така и ухажва. В никакъв случай не е лишен от мъжественост, но включително заради собствената си нужда да внася красота в ежедневието, се наслаждава на бавното ухажване. Дали ще бъде дуел, ухажване, вечеря, брак, лов... всичко това има нужда от подготовка, специални дрехи, цветя, които със своята символика говорят без думи.

Не е задължително сам да е творец. Но ако няма талант, интуитивно ще се насочи към най-талантливите в даден жанр, за да претворят идеите и визията му в културна ценност. Може да стане меценат на последния пройдоха, ако забележи там съвършенство и талант. Може обаче и да се разори, да пропие всичко, да се отдаде на пълна деградация, ако онова, което му предлага социума, не е на висотата на вътрешното му усещане за естетика.  

Животът с него е труден. Не е в природата му да пилее повече пари за жени, отколкото за увлеченията, хобитата си, изкуството или онова, което си е наумил да естетизира. Това е типичният мъж, когото обикновено жените издържат. Ако случайно си е богат по наследство, и тя ще си отживее. Въпросът е, че в неговата природа не е заложено той естествено да работи за доходите си и да си изкарва хляба с пот на челото.

Може да посвети денонощия и месеци на онова, по което е увлечен. То може да е наука и той да не излиза от лабораторията или кабинета си с месеци. Все едно какво – той се посвещава на нещата, които харесва. И просто трябва да има финансови средства, за да продължава да естетизира живота, да прави открития, да се захласва по идеите си, да се разхожда с часове по улиците със стихове, музика, концепции за живота и Вселената в главата си и да се вълнува единствено от това, с кого да ги сподели. Затова, ако няма рента, ще предпочете жена или жени, които могат да осигуряват този начин на живот.

Не го бъркайте с продажните и меркантилни пичове. Той не се продава и много ще страда, ако си мислите такива неща за него. Убеден, че това заслужава и умее да обича и да се гордее, да цени мъдростта, на онези, които му го осигуряват. Не му е трудно да намира такива дами, защото те го обожават. Бързо разбират, че това е мъж, който винаги ще пази гърба им, дори когато го поставят в неудобно положение. Той няма да ѝ държи сметка и няма да тръгне да "ѝ го връща". В каквато и ситуация да го постави една жена, ще намери начин да "естетизира" случката, да умиротвори напрежението, да внесе баланс.

Има един английски израз, който му отива: "he can handle it" ("може да се справи с това"). Жените до него винаги се чувстват красиви и много специални. Те знаят какъв пиетет към естетиката има той. И самият факт, че тя е с него, означава, че е скъпоценна, колкото статуя на Венера Милоска.  

С него никога не е скучно. Той узнава историята и в един най-обикновен разговор може мимоходом да те разходи през различни епохи и цивилизации, а след като си довършите вечерята, дори да е скромна, неочаквано да те покани на валс. Ей така, по домашни пантофи. Нищо, че мястото е малко и ще бутате мебелите. Важното е да има желание вечерята да завърши красиво.

Такъв е аристократът  – кажи му нещо за оцеляване, бягство, борба и той ще те покани на танц. Ако смяташ, че положението е толкова зле, че вече ще се мре, защо поне да не го изтанцуваме? Не може да не го обичаш. Дори, когато го напуснеш.