Нямам никакво намерение да подронвам устоите на ничии скептизицъм по отношение на това как ни влияят планетите и другите звездни тела, нито ще коментирам дали те ни влияят или ние им влияем.

Моите убеждения са, че нашият копнеж, превърнал се в намерение да направим това или онова, влияе не само на собствения ни живот, но и на цялото.

Дори един сексуален импулс в неговата абсолютна стойност, води до събиране на двама души, до обединявяне на две (и повече) фамилии, до създаване на чисто нови съдби, чиято уникалност може да повлияе на едно село, на една държава, на науката, на изкуството, на планетата... според мен е логично изречението да бъде продължено със слънчевата система, галактиката, вселената.

Знам обаче, че абсолютните формули объркват начина, по който възприемаме света и затова, когато се наемам да говоря за космически явления, които взаимодействат с реалния ни живот, предпочитам да ползвам формулата "малко култура не вреди".

Та, какво човечеството си "случи” при предишния голям транзит на Венера през 1882 г.? Епохата Fin-de-siècle –австрийския сецесион и френския Belle Epoque, последвани от бумът на психоанализата, феминизма, сексуалната революция, децата на цветята, работещата жена, противозачатъчните хапчета, отворените бракове, еднополовите бракове, жените, които сами гледат децата си, ... е, да и порноиндустрията – също, вулгаризирането и подценяването на най-святия човешки акт – също.

Какво да се прави, в дуалния свят е така – двете страни на монетата същестуват едновременно. Каквото и ези да мислиш, че си хвърлил, винаги ще се появи и неговото "тура". Но е безспроен факт, че големите табута отпаднаха, при това хванати ръка за ръка с развитието на изкуството и градската култура.

Накратко казано, сигналната ракета, че взаимоотношенията и правилата в тях ще се развиват по някакъв нов начин, според мен, е романът на Джейн Остин "Разум и чувства" (1811 г.).

Не е случайно, че следващото поколение жени вече не искаше да бъде трофейна съпруга, а да твори и да се влюбва в поети, както е в "Мулен Руж". Началото на ХХ в. е времето, в което възниква понятието „амбивалентност” – състояние, при което разумът се стреми към едно, а несъзнателно жадуваме друго.

Пърхането на онези пеперуди в стомаха, които могат да предизвикат истинско цунами в статуквото. Голямата промяна в отношението към взаимоотношения  мъж – жена. После ръка за ръка с дядо Фройд и Юнг идва новелата "Просъници" на Арнолд Шницлер, по която Стенли Кубрик създава култовия си филм "Широко затворени очи" – една алегория какви страсти върлуват под маските, които носим, но също така за смелостта да признаем сексуалните си фантазии и силата, която имат да управляват живота ни.
Това е времето на френските символисти, бохемската революция, дегенерацията – онази, която руши старите модели, за да създаде нова визия за света и взаимоотношенията в него.

Във времена, в които връзката "мъж-жена" все още е силно опосредствана от необходимостта жената да бъде издържана. Дали е съпруга или куртизанка, все едно – тя е собственост, трофей, сделка. Диамантите й са истински, оргазмите – не.

Но бохемски Париж предлага една допълнителна опция, "вратичка" в омагьосания кръг – тя може да бъде артист. А когато допуснеш изкуството да завладее същността ти, няма друга алтернатива, освен да започнеш да слушаш сърцето си.
По някакво случайно съвпадение, понятно само от гледна точка на теорията за холистичната вселена, точно когато европейската култура започва да издига в култ дълбоките човешки страсти в противовес на разума, е синтезирано за първи път анилиновото багрило в пурпурно-розов цвят и кръстено незнайно защо на битката при  италианския град Маджента.

Интересна ирония на съдбата – цветът, който някак тихомълком става символ на празника на влюбените, е кръстен на битка. Но независимо от това, тогава започват да летят едни Валентински сърца по цял свят и до такава степен този пурпурно-розов цвят завладява света, че не могат да му устоят дори заклетите "Трифон-зарезанци".

Жените си взеха правото да се издържат сами и да определят правилата, включително в международната политика. Откриха G-точката и трябваше да се признае правото им да изпитват удоволствие от секса. А при транзитът на Венера от 2004 г., беше пикът на сериала "Сексът и градът".

После... за известно време, цялата тази гигантска промяна леко поутихна, хората започнаха да копнеят за създаване на нови семейни ценности. Мъжете започнаха да гледат не само собствените си деца, но да приемат като свои децата на жените, които избираха за своя спътница.

В последните години преди сегашния транзит на Венера, разюздаността престана да бъде норма. Сякаш се получи едно насищане от толкова много „секс, наркотици и рокендрол”, от цялата тази освободеност и познание. И като че ли отново се роди един копнеж за святост в най-интимното пространство на човека и желание да бъде възкресена неговата божествена природа да създава нови по-красиви светове.

Мисля, че това е посоката, която човечеството зададе сега. И се моля, да не бъркам. От нас си зависи. Моят път поне е натам.