Когато на 6 юни през нощта написах във Facebook "Честита Венера!", една приятелка попита "А какво означава нейното положение?".

Нейното положение означава най-различни неща – от гледна точка на астрономията, астрологията, за някои е само космическо шоу, за чието наблюдение ти трябват  тъмни очила, стига да си бил на географско място, от което този спектакъл е можел да се наблюдава с просто око.

Смятам обаче, че ние тук имахме специалната чест да не ходим на представлението, а да усетим енергията на този транзит със сетивата си. На следващия ден, уволниха приятелката, която попита какво означава това. Искаше ми се да й  кажа – "А, разбра ли, това е ефектът на транзита на Венера."

В същото време годежът на друга приятелка внезапно се развали с гръм и трясък, а тя си събра багажа от къщата, която беше събирала парче по парче за двамата, напусна работа, взе един сак и лаптоп със себе си и замина в някакво село, за да събира разпилените парчета от себе си. Това означава ли , че транзитът на Венера е нещо ужасно и защо си позволявам при това положение да го "честитя"?

Всъщност, както и да им изглежда сега, това е нещо прекрасно, просто въздействието е малко като хомеопатично лекарство – нали знаете, лекарите, които практикуват този алтернативен метод за лечение, изпадат в див възторг, ако първо ти стане лошо. Защото това е знак, че трансформацията е започнала.

Венера е богинята на трансформацията, пряко свързана с Афродита, за която миналия път, стана дума, че помага да излизаме от една женска роля и да влизаме в друга, при това без да изоставя и да се отрича от връзката си с мъжката енергия. Като планета Венера е известна с това, че не се отдалечава от Слънцето – следва го при залеза му и го предхожда преди изгрева му. Това е то – да си спътник. И затова въпросният транзит на Венера мигновено се отразява или на взаимоотношенията или на динамичната енергия на жената – в работата й.

Древните гърци са я наричали Fosforos – донасяща светлина. И това е което тази планета, приемана и като планетата на любовта прави – носи светлина по един по-мек, неизгарящ и различен начин от Слънцето.

Защо тогава са тези драми? Не беше ли светлината хубаво нещо? Хубаво е, но влизали ли сте с фенерче в мазе или таван, за да търсите някое отдавна забравено лично съкровище там? То си е там, ама е покрито с прах, понякога с мухъл, често е затиснато с купчина непотребни вестници и списания, които сте запазили Бог знае защо, сякаш ще си прекарате старините в четене на стари новини.

И за да го изровите и лъснете до блясък, неизбежно ще си изцапате ръчичките, ще се нагълтате с прах, ще кашляте, може да ви задушава, да се обринете, да се ядосате, че сте събрали толкова боклук и изведнъж да решите да организирате акция в квартала за изчистване на мазетата.

Ето това е първото, което прави светлината – осветява и вече непотребните ценности, превърнати в боклук. Затова не е чудно, че първоначално на човек може да му стане лошо, но пък хубавото  е, че си дава сметка, че трябва да разчисти вътрешното си пространство от архивирани файлове за невалидна вече операционна система.

И най-вече да се освободи от убеждението, че миналото и разните ни там преживелици имат фатален и неизбежен отпечатък върху бъдещето. Всяко изчистване е ново начало. Чисто ново. Бял лист. Е, транзитът, транформацията, светината са този уникален шанс – да престане да има в живота ти значение най-накрая дали Гошко от съседния клас ти е създал травма, защото е искал да те пипа по циците, а ти си пищяла и той е решил, че като не му даваш, ще те удря, където те свари.

И след това, съответно, да си давала да ти пипат циците, за да не те удрят, нищо, че тогава пък си получила други рани. И да спреш да си мислиш, че като не се даваш – зле, като се даваш – пак зле и да лавираш в омагьосания кръг на „по-малкото зло”, нищо че вече си се научила и ти да удряш по неговото его, да го надцакваш с интелект или да печелиш повече от него. Нищо че напоследък се обърнаха нещата и ти гониш Гошко, а той дърпа ципа на палатката отвътре. Все тая – омагьосаният кръг е абсолютно един и същ, веднъж по часовниковата, друг път – обратно по стрелката, просто за разнообразие.

Да, да, знам, че сте прочели всичко по темата какъв е мъжа и каква е жената, кои са ерогенните му зони, как да го влудите, но защо тогава тези взаимоотношения продължава да влудяват нас и да блокират тестостерона в тях?

Сигурна съм, някои ще кажат – това въобще не е така, я ела да видиш какъв секс правя от сутрин до вечер? Прави си, пич (девойко), важното е какъв свят твориш с тази съзидателна творческа енергия. На любов, приемане, светлина, партньорство или на ревност, страх, подчинение, власт... Важно е дали децата, родени от твоя нагон, ще получават всеки ден любов и радост, за да сътворят своя свят в среда на свобода и приемане.

Ето какво прави въпросният транзит на Венера – поставя ни пред нов избор в каква посока да развиваме себе си и взаимоотношенията си и да, ще освети миязмите и изкривяванията, които през 1949 г. в книгата "Вторият пол", Симон дьо Бовар, един от най-големите философи – жени на ХХ в. и дългогодишна спътница на Жан Пол Сартр, обясни накратко така: "Светът никога повече няма да бъде обитаван от истински жени. Истинската жена е изкуствен продукт, който се фабрикува от цивилизацията, така както някога са се фабрикували кастратите".

Е, стига толкова цивилизационен фабрикат, кастрацията достигна своя предел. Неизбежно е да потърсим природните женски сили. Не казвам, че ще бъде лесно, но кой приказен герой, тръгнал да търси съкровище му е било лесно. По-важното е, че му е било интересно и перипетиите и узнавания по този път винаги се възнаграждават със съкровища, които не сме и сънували. Най-малкото ще разберем колко леко се диша без прах и мухъл в душата... направо разкош.

Следващия път ще разкажа какво се случи на човечеството при предишните транзити на Венера – големият, аналогичен на сегашния, през 1882 г. и първия от новия милениум – през 2004 г.