Жените не ни разбират и ние не разбираме жените

Моето име е Кирил Христов, на 33, обикновен мъж. Мога да заявя, че нито един ден в този живот не съм разбирал жените. И нито един ден в живота ми не съм бил разбран от тях. Всеки един път, когато съм си помислял, че ги проумявам, съм изпадал в най-тъмните си заблуждения.

Казват да правите любов, а не война. Но любовта е най-голямото бойно поле и всеки ден взима стотици, може би хиляди жертви. Повече от инфарктите, рака и войните взети заедно. И всичко е защото не можем да сключим примирие, като заговорим на един език.

От самото Сътворение двата пола не се разбират. Нали не мислите, че вие ще разберете мъжа, а той вас в рамките на този живот? За последните няколко хиляди години са се раждали и затривали цивилизации, били сме в Космоса и почти сме разбрали строежа на материята, но нямаме никаква представа за човека до нас. Природата има нужда да не се разбираме и това е факт. Ако жената мисли в една плоскост, то мъжът мисли в кръгчета и то намиращи се в различно измерение.

Какво искат жените?

Не съм жена, но опитът ми показва следното: жените мислят по метода на изключването. Те може да не знаят какво искат, но със сигурност знаят какво не искат. И когато се опитат да обяснят на мъжа какво искат, започват да изреждат всичко онова, което ги дразни. Ето това най-много ни обърква нас мъжете. Дори и логиката ни не може да помогне в такава ситуация. Да не говорим, че ако жената иска нещо сега, то след 40 минути тя ще иска нещо коренно различно. Дали това, че не знаят какво искат, ги прави нещастни? Е, ако е така, никой мъж не може да помогне или угоди.

Жената често не прави разлика между това кое иска и кое може да се случи. Тя иска кола, която да е хубава и лилава. Ако е лилава, няма да й харесва моделът. Ако й харесва моделът, няма да има лилава. С мъжете е по-сложно. Нас не ни продават в магазините разделени по модели и цветове.

Как ни говорят жените (според мъжете)?

Жената често се опитва да ни каже нещо. Тя ни дава посока, която е нито наляво, нито надясно, но по-интересно е, че не е и по средата. Тя използва свои знаци да ни упъти, но ние, свикнали на конкретни думи и определения, не разбираме. Тя очаква ти вече да си предвидил какво чувства тя, защото щом си “умен”, как така не я разбираш.

Ще ти каже, че нещо не е наред, но няма да ти каже как да го поправиш. Ще вдигне рамене и ще ти каже да измислиш нещо.

Цял ден се мръщи, но ти не знаеш защо. Накрая разбираш, че било заради крушката в коридора. Трябвало е да я смениш. Въпреки че когато тръгна да я сменяш снощи, тя те спря и ти каза, че не е нужно да го правиш по тъмно, а може утре на светло. Но това, че на светло не палиш лампа в стълбището и няма какво да те подсети да я смениш  или просто си забравил от бързане за работа, в нейната глава се превръща в причина за несериозност спрямо нея. Твърди, че не я обичаш както преди, защото думите й минават покрай ушите ти.

Вечер, преди да се прибереш от работа, ѝ звъниш и я питаш какво иска за вечеря. Казва ти, че е вечеряла и може да вземеш само нещо за себе си. По път хапваш един дюнер, а на другия ден отнасяш скандал затова, че не си взел нещо и за двамата. Все едно не ти е казала самата тя да вечеряш сам. Но не, трябвало е да се сетиш да вземеш нещо и за двамата, просто ей така, защото можело тя да огладнее по-късно. Един нормален мъж би се сетил. Оказа се, че моите приятели са ненормалници, защото нито един от тях не издържа теста и потвърди, че би направил точно като мен в такава ситуация.

А кой разбира мъжете?

Никой мъж не разбира жените. Хайде, моля ви се. А коя жена разбира мъжете?

Само не ми пробутвайте онова, че мъжът се интересува от бира, футбол и коли. Или че любовта му минава през стомаха. Да смигнеш на мъж, да му завъртиш главата, да го вкараш в леглото си, да му сготвиш добре или да го отведеш до обредния дом, не означава в никой случай разбиране на желанията му. Да, един мъж може да се манипулира лесно, но какво иска всъщност?

Има една дума, която присъства в мъжкото съзнание и като гледам почти отсъства от женското. Простете ми грубостта, но това е логиката. Мъжът обича да действа логически, всичките му любими играчки и забавления следват известна логика. На базата на тази логика са компютърните езици, сложните му джаджи и любимите му игри. Там всичко има логика, закони и правила.

Той ги следва, независимо дали става дума за спазване или нарушаване на тази логика, тя е като водеща линия в света на мъжа, около която той се ориентира в житейския си път. Благодарение на логиката си мъжът може да прави успешни прогнози за бъдещето си, за света около себе си, ако щете дори за неделния мач.

За съжаление, тя не обяснява само едно единствено нещо. Разбира се това е жената. Онази хаотична система от емоции, която не може да бъде описана дори от теорията на хаоса. Ако един мъж може да внесе известна логика в живота си, веднага ще се появи жена, която да уравновеси със своя хаос. Не сте ли забелязали, че дори в една неподредена мъжка стая, той винаги знае в коя купчина от дрехи и неща се намира любимата му спортна тениска?

На жена не можеш да угодиш

Прибираш се смазан. Все пак ще правите ремонт и ти се налага да работиш на няколко места. Нямаш сили за нищо, защото си навън от 8 до 10. Лягаш си, почти без да вечеряш и гледаш телевизия. След няколко дни тя те пита дали нямаш любовница, защото не може да си толкова изморен просто така. А в главата й дори не минава идеята, че някой трябва да събере парите за ремонта. Те не са само задължение на мъжа, но понеже тя не работи и няма доход, то мъжът е човекът, който трябва да накара тези хартийки да долетят у дома. А честните начини за това са уморителни.

След това се опитваш да ѝ помогнеш да си намери работа, но тя вижда в това твоя пъклена идея. Тя ще взима голяма заплата на много добра работна позиция, значи ти си планирал да му поотпуснеш края и да не си даваш толкова зор. Значи тя ще работи, а ти ще лежиш. И най-лошото: тя никога не ти казва това право в очите, а чака докато и двамата повече не можете да се търпите заради куп такива малки неразбирателства.

Какво мисля аз

Ако някой ме попита какво искат жените, ще му кажа да си гледа работата и че мен въобще не ме интересува. Забелязвам, че хората, които не се интересуват от този въпрос, живеят добре. Те единствени спят здраво, и не се дерзаят с философски проблеми.

Психолозите твърдят, че еманципацията внася известен проблем през последните години в отношенията мъж - жена. Жената иска да е свободна и независима. От мъжа иска да е като неин баща, любовник, брат и приятел. Но парадоксално на това, жената иска и да зависи от мъжа, за да има чувство за сигурност. От край време той изкарва прехраната, вършейки черната работа, за да може да я защити и тя да има време за най-важното - грижата за дома и семейството. Днес този модел е нарушен. Жената е свободна и независима, но нито е по-разбрана, нито по-малко недоволна. Парадокс.

Както казва един приятел, когато жените си харесват мъж, все едно си харесват куче. Избират го да е готин и забавен като джак ръсел териер, а накрая се опитват да го дресират и фризират като пудел. По дяволите, защо направо не отидат да си купят пудел?

Друг познат ми сподели, че дълго време е бил зарязван от всичките си приятелки, защото не бил такъв или онакъв или защото не се променял, колкото и да се опитвал със всички сили да им угоди. Накрая с последната си приятелка при подобен разговор й казал: "Виж какво, аз съм такъв, какъвто ме виждаш сега и никога няма да се променя. Обичам те, но ако очакваш да се превърна в нещо друго, отсега ти казвам, че няма да се случи. Аз съм с теб, ако не ти харесвам, си намери друг." Днес е щастливо женен с две деца и непроменен. Вива, салют, наздраве! Един от нас успя да извоюва независимостта си, без да жертва любовта.

Като теглим чертата, излиза че...

... никой от двата пола си няма представа какво и как мисли другият и всички интерпретации са крайно грешни. Факт, цепиш през просото пък да става каквото ще. Т.е. всички статии какво иска мъжът или какво мисли жената оттук нататък трябва да бъдат моментално подминавани и оставени непрочетени.

Ние мъжете цял живот се опитваме да разберем жените, но формулата е променлива. Ако работи при Edna, то при друга със сигурност не. Всичко е въпрос на ситуации, настроения. Ако можеше да се разберем, то няколко хиляди години еволюция щяха да си кажат думата и да намерим начина.

Вече не съм сигурен дали е нужно да се разбираме. Та, ако мислехме еднакво, щяхме ли да имаме нужда един от друг?