Смятах следващия текст да бъде за малките детайли във външността, които привличат или отблъскват, за това какво ни действа секси и какво – не, обаче един коментар под текста за Морските забивки и творческото привличане размърда метлата от ъгъла, в който си я държа за всеки случай.

Когато споделих текста във Фейсбук изрично написах, че ако видя коментар, че сигурност за жената означава единствено "пари", трия човека, без да водя диалог. Не за друго – всеки има право на своите убеждения, но някои убеждения нямат място в моя свят и следователно нямаме какво да си кажем. Общуването е загуба на време и за двамата. Тоест, ако парите под дюшека за вас са по-важни, отколкото човека до вас под завивките, може да спрете да четете на момента. Този текст не е за вас.

И така, първобитното разбиране за сигурност, което ни го натрапват като устойчив и неразградим модел на поведение, е свързан с враждебна среда, в която има свирепи животни, които застрашават малките и големите. Следователно изграждането на дом в достатъчно защитена пещера и мъж, който може да осигури прехраната с лов, докато жената събира корени, билки и различава ядивните от отровните плодове - е инстинкт за оцеляване, който не преминава независимо от закърняване на опашката в човешкото тяло, намаляване на окосмяването, прибирането и изглаждането на кучешките зъби, закърняването на мъдреците.

В този случай комерсиализирането на света просто копира модела на първобитния човек като базисен и му прави един paste върху цивилизация, която е изградила своите устои върху фундамента на страха. Да, в такъв свят, в който външната среда е по условие враждебна и оцеляването е най-важният приоритет, е съвсем логично да се размята опашка пред някой, който може да те осигури финансово, окосмяването да тръгне навътре като здрав щит около сърцето, да се полагат усилия за развиване на кучешките зъби, които могат да хванат и да не пуснат плячката, която да осигури достатъчно материал и материални придобивки за предъвкване. Има футуристични концепции, които са разработили този модел във всички ужасяващи подробности. И има хора, които ще изберат за себе си такава реалност.

Има вероятност обаче това да не е било точно така. Ами ако този древен наш прародител, чието ДНК носим, е бил склонен да се сприятели с природата, вместо да се плаши от нея и да се опитва да я подчини? Ами ако светът на нашите предци е приличал повече на Аватар, отколкото на Джуманджи? Артефактите, които археолозите намират, се тълкуват от ниво на съзнание, обучено и моделирано да мисли, че винаги има от какво да се защитаваме. Ами ако е имало стремеж към хармония, а не денонощен ужас как да се защитим? Ами ако този страх и паника е привнесен по-късно и няма нищо общо с феномена, който е човешкото същество?

Ами ако мъжът, който може да изкопае кладенец, да посади дърво и да целува децата си, се окаже по-благонадежден от този, който невротично следи индекса на фондовите борси, пуска СОТ преди да си легне и обрича жена си на вечен шопинг с кредитна карта, чиято разпечатка отива при неговия счетоводител, GPS-ът в колата ѝ във всеки един момент може да му даде информация къде се шляе и с кого харчи парите му, а видеокамерата в спалнята им следи какво прави тя, докато той разпуска напрежението с евтини курви и учи децата си, че на този свят всичко се купува, без никога да си е дал труда да ги целуне и прегърне? Само питам. Всеки да си отговаря сам. Големи хора сте.

Толкова за връзката между парите и сигурността. Тя няма да изчезне, докато има хора, които изповядват тази религия (всяко нещо, в което вярваш, е религия, според чиито канони живееш и си има своите фанатици, последователи, пастори, послушници и примирени от типа "нищо не може да се направи, така е устроен светът").

Когато употребявам думата "сигурност" обаче, имам предвид винаги емоционалния ѝ аспект, защото всяка "сигурност", основана на страха и застраховката, рано или късно рухва по най-неочакван начин, но най-често страховете се сбъдват, а застраховката не ги покрива. Душевното опустошение по принцип няма финансов еквивалент.

Усещането за сигурност идва на първо място от свободата да бъдеш себе си с този човек. Да можеш, когато сте заедно, да се чувстваш както когато си сама. Когато една такава непосредственост в общуването се получи съвсем естествено още в първите месеци и дни на връзката, интуицията красноречиво подсказва, че на този човек може да се довериш. Тогава има шанс тези отношения да се развият, стъпили на здравата основа на изначалната хармония, вместо на взаимното дебнене кой кого ще защитава и от какво, кой кого ще подчинява и защо. Естествено, че и тези двамата – с хармоничната база ще си минат през някакво развитие и перипетии, но важното е, че в лодката, в която заедно присъстват, хармонията се настанява сама, без специални упражнения и стратегии.

Има и много други детайли, които нас, жените ни карат да се почувстваме сигурни в един мъж. Почти винаги има значение как протича сутринта след първата нощ в леглото – колко време ѝ отделяме, закусваме ли заедно, проверяваме ли си без притеснение от другия "Фейсбук"-а, тръгва ли всеки по пътя си набързо, чуваме ли се наистина още същия ден след репликата "ще се чуем". На кои приятели те представя и как те представя, след като вече сте правили секс – като "моя приятелка" или като "приятелката ми", или само името в опит да се избегне каквото и да е определение. Стиска ли му да се запознае с твоите приятелки и да прекарвате от време на време и с тяхната компания.

А че е важно да плати сметката, когато сте заедно, е ясно. Точно толкова ясно, колкото на нас ни е ясно, че в такива равнопоставени отношения, ние сами си плащаме маникюра, педикюра, фризьора, масажа, фитнеса, както и всички нови тоалети, промени в украсата на дома си и всякакви други дреболии, които мъжете не забелязват, но усещат като уют и дом, които оттук нататък ще свързваме с връзката си с него.

Жените имат естествена склонност да се грижат за някого и нещо. Парадоксално е, но е факт – ако няма за кого да се грижи, тя не се грижи и за себе си. Ако постоянно усеща грижата си като натрапена, зацикля и може да го обвини във всички смъртни грехове. За да "отключи", за да се натисне копчето на нейната грижовност, тя трябва да има "сигурност", че този мъж е склонен точно тя да се погрижи за него. Едва тогава може и да се развие най-силното ѝ качество – да го вдъхнови да бъде успешен. Стига ви толкова тайни за днес. Някои неща никога няма да споделя публично. Само под сурдинка. И само на жени. И то ако преценя, че си струва.

На този етап е добре само да помислите, да опитате да усетите за себе си, ей така между другото, според вас кое е било първичното – страхът за оцеляването или стремежът към хармония.