Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.

Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И  студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.

Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.

Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.

Понякога виждах и перките на акули. Тогава се съсредоточавах върху мисълта, че съм зелка. Аз съм зелка... зелка... зелка... И те обръщаха остро, за да душат за кръв другаде.

Понякога минаваха почтени рибари, които плясваха с ръце "Я, русалка!", цъкаха с език, шареха с ръце между шапката и колана, чешеха се по врата и се радваха. И все пак при дилемата – мрежата с дребен улов или русалка, (понеже рибарските лодки обикновено са твърде тесни да поберат битието и мечтите накуп) гърлата са сериозен мъжки аргумент.

Понеже, когато си видял русалка, добре е да не умреш от глад, за да разказваш дълго за това. На сушата. А и какво да я правиш, дори не може да помете с перката. Най-много да я спазариш с цирка... Пък и трудно се ловят русалки в плитки лъжи. Те са като плитките води – прозрачни и пренаселени с патици.

Все още не мисля, че плувам добре. Нищо, че оцелях в дълбокото ен-брой мили, години и студени течения. Все още си мисля, че скочих там, където ти демонстрираше умения по бруст, кроул и бътерфлай. Но не попитах как си в синхронното плуване...

Казваш ми, че си очаквал скокът ми да бъде към друго измерение. Затова ми горчало от сол по бузите. Не съм се вписала във времевия портал.

Няма да се кача на кораба и няма да плувам към спасителната жилетка, пусната от там. Аз не съм корабокрушенец!

Не съм петимна за глътка вода и твърдо легло. Скочих доброволно, защото ти ме увлече по дълбоките води, в които се оцелява само отвъд законите на природата. И винаги има за какво да се хванеш. Когато не стискаш нищо в ръцете си.