Да живееш ден за ден – колко много нюанси има в този израз. Спомням си, преди години една мацка флиртуваше с мой близък приятел, който живее в чужбина и когато той я попита откровено: Сигурна ли си, че искаш? Аз си заминавам утре“, тя наперено отвърна: „О, спокойно, аз живея ден за ден“.

Месеци наред след тази „нощ за нощ“, тя ходеше мрачна и тъжна, депресирана и мразеща – него, себе си, мъжете, жените. А когато си поръчваше поредното питие и все някой я питаше: „Сигурна ли си че искаш? Утре ще ти бъде лошо“, продължаваше да отговаря нахакано „О, я стига. Аз живея ден за ден“.

Има и такива мъже. Жените често са привлечени от тях. Особено когато искат да се посмеят, да пофлиртуват, да се разнообразят от ежедневните си отговорности. Но ако маниера „ден за ден“ започне да се превръща в безотговорност всеки ден и спонтанностtа на взаимоотношенията с тях натежи от въпроса:

„Добре, ама освен, че ни е забавно, какво правим?“, тези мъже бързо отиват в локалното на женската магистрала от приоритети. Евентуално може да се отбият там при аварийни ситуации. За една „нощ за нощ“, която никога повече не причинява депресия. Но по-често за едно неангажиращо питие и малко да се посмеят. А после да си кажат колко добре са направили, че не си избараха такъв човек за свой партньор. 

От друга страна е онзи феномен, който всички познаваме като израза: ако искаш да разсмееш Господ, кажи какви са ти плановете или по-народното: „каква я мислех, каква стана“. Особено, когато става дума за връзки човешки. Банална истина е, че жените се опитват да си представят как би изглеждал живота им с мъжа, в когото са влюбени.

Както е истина и че мъжете не си го представят, а просто започват да я приобщават към своя начин на живот, среда, интереси, ако по техния си начин усетят, че я чувстват близка. Оттам се получават и парадоксите с факта, че тя иска да го променя.

Логиката е следната: представила си е нещо интересно с този мъж, убедена е, че точно тази представа им отива най-много на двамата. Няма начин да бърка. Тя иска нещо много хубаво, знае, че това е, което те са, когато са заедно, независимо кой какви ги върши поотделно.

Той е този, който променя тази визия, като иска да я приобщава към своя начин на живот. Ами, не е честно 

Там е работата, че когато едни взаимоотношения започват, това е чисто бял лист, на който и двамата ще впишат собствената си история. В която навиците и стереотипите от живота им един без друг, са просто аксесоар, интериор.

Сценографията, на чиито фон ще се случи тяхната емоционална среща, сливане и трансформация. Но само ако се случи ден по ден, а не „ден за ден“, нощ след нощ, а не „нощ за нощ“.

От трета страна, в момента е супер актуално онова прословуто „живеене в Сега“, което всеки го разбира както си иска. Или по-скоро както си може – до колкото му стига компетентността по отношение на смисъла. И бас държа, че тези от нас, които са прегърнали идеята за човешката си еволюция, постоянно се препъват в парадокса, с който са закърмени: да се живее ден за ден е безотговорно, да се правят планове, особено в сферата на отношенията, е предварително обречено на провал.

Има един израз на английски, който повече харесвам от нашето „ден за ден“ - take one day at a time. Формално означава същото, но съдържанието е друго. Чувствам го по-скоро като: прави най-доброто, на което си способен във времето, което ти е отредил днешния ден. Това съдържание веднага променя безотговорността в отговорност.

Да усетиш вътрешното си чувство, а после да действаш и говориш така че да не оставяш неща за доизясняване, догадки, „чакай сега, ще видим“. „Сега аз те обичам и ми носи радост да прекарам част от времето си с теб“. „Сега ми е хубаво да се срещна с моите приятелки, да пием бяло вино и да се посмеем заедно“. „Сега ми е приятно да си върша работата, да творя, да си общувам с децата“, „Сега оставам на саме със себе си“.

И така, малко по малко, може да започнем да създаваме навик да не лъжем себе си. Това винаги се чувства от партньора. И противно на вкоренените ни страхове, че така ще го отблъснем, истината е, че се случва точно обратното. Ако си честен със себе си и другите чувстват, че си честен с тях. Това е толкова рядко, колкото да срещнеш еднорог. Може да се получи лек стрес и почуда. Но не и нападки.

Това е вътрешна сила, която не допуска другите да ти вменят вина. Колкото повече упорстваме в развиването на този навик като ежедневен фитнес, толкова по-възможно става да усетим благословията на изживяването, че вървим заедно не за да достигнем определено място, а за да се наслаждаваме един на друг и да превърнем всяка стъпка в живот, в чудо, в благодарност към съществуването.

Звучи красиво като ония клишета, които са супер досадни. И е факт, че има една голяма трудност. Да се дистанцираме от образите, които сме създали за самите себе си. А после сме ги проектирали в света, за да ни одобряват и приемат, да се чувстваме значими. Тези наши същности имат постоянна нужда да бъдат подхранвани и така ограбват, буквално изсмукват енергията на Аз-а.

Това е, което ни кара да се чувтваме изтощени, стресирани, объркани, смутени, войнстващи и неразбрани. В такива времена живеем, че на никой няма да му се размине да каже своето „стоп“ на тези свои образи. И да се попита: „А къде съм Аз? Кой съм Аз?“

Колкото повече се приучим да разбираме себе си, а не ролята, която играем в обществото или в интимната си връзка, толкова по-балансирани и непривързани оставаме към резултата.

И това не означава безразличие. Ни най-малко. Красотата на себе-чувстването е, че през цялото време имаме емоции и ни е интересно. Особено когато осъществяваме това „себе си“ във взаимодействие с друг. Тогава енергията не изтича на погрешно място, а си циркулира естествено, като в природата.

Много бавно започваш да схващаш защо реката не се уморява да тече и не спира, за да си почива. И въпреки това „не можеш два пъти да влезеш в една и съща река“.

Когато съумеем да привикнем към създаването на подобен фокус всеки ден, взаимоотношенията могат да потръгнат в посока, която дори не сме сънували. И могат да ни заведат до брегове, които звучат като фантастика.

Защото това вече не са взаимоотношения между мъж и жена, а на Майстор с Майстор.

Нямам какво повече да кажа, защото това осъзнаване беше моят великденски дар. Разполагам единствено с бял лист и фокус в истината за онова, което чувствам. Сега.

Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:

Да се сгуша в него, в мига преди да заспим

Мартенски мъже

Млъкни и ме гледай в очите

Кога ще дойдат добри времена и за нас